О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
С. 04.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7235 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя А., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно определение № 3307 от 19.02.2013г. по в.ч.гр.д. № 17206 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.11.2012г. по гр.д. № 47309/10г. на СРС като е върната исковата му молба с вх.№ 47309 от 30.09.10г. срещу Министерството на образуванието, младежта и науката. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по същество.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставен въпрос – налице ли е правен интерес от установяване по реда на чл.124 ал.1 от ГПК съществуването на договор за гражданско дружество – съвместна дейност по смисъла на чл.357 от ЗЗД.
К. се позовава на две определения на ВКС по чл.274 ал.3 от ГПК с № 255 от 5.04.12г.по ч.т.д.№ 1030/10г. на ІІ т.о. и № 648 от 20.09.12г.по гр.д.№ 481/12г.на ІV г.о. и на решение № 420 от 31.05.10г.по гр.д.№ 3418/08г.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. От тях съотносимо е само първото, защото е постановено по идентичен на настоящи правен въпрос за допустимостта на иск за установяване съществуването на облигационно правоотношение. Останалите актове на ВКС с оглед приетото в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС, доколкото са постановени по въпрос, касаещ иск за установяване вещно право на собственост, който е различен от сега поставения, са несъотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес от установяване, че по силата на сключен на 2.04.1987г. договор за съвместна дейност за изграждане на магазин „Дом на модата Р.” между [фирма] и Министерството на образуванието, младежта и науката е възникнало правоотношение с посочено в същия съдържание, тъй като ищецът разполага с възможността да предяви осъдителни искове, с които ще постигне по-добра защита на правата си / например искове по чл.79 ал.1 изр.1 от ЗЗД, по чл.361 ал.1 изр.2 от ЗЗД, по чл.364 от ЗЗД, по чл.359 ал.3 от ЗЗД/.
С оглед така изложените мотиви, поставеният от жалбоподателя въпрос, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не съставлява годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. В случая съотносимият въпрос не е – дали по принцип съществува правен интерес от установяване по реда на чл.124 ал.1 от ГПК съществуването на договор за гражданско дружество – съвместна дейност по смисъла на чл.357 от ЗЗД, а дали такъв интерес съществува при наличие на действащ между страните по делото договор по чл.357 от ЗЗД, какъвто е настоящия случай.
По поставения от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване и защото, същият е разрешен от въззивния съд в съответствие / а не в противоречие с установената практика/, включително и в съгласие с представеното от касатора съотносимо определение № 255 от 5.04.12г.по ч.т.д.№ 1030/10г. на ІІ т.о., според което липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен. Настоящият съдебен състав също счита, че за предявилият иска не е съществува правен интерес от установяване на обстоятелство /че съществува правоотношение със съдържание, установено със сключен между страните му договор/ при наличие на изричен договор, валидността на който не се оспорва и който установява същото обстоятелство, което се иска да бъде установено по исков ред. По реда на чл.124 ал.1 от ГПК може да се установява съществуването на едно правно отношение или на едно право, само при наличие на правен интерес. У. иск е субсидиарна форма на защита и доколкото изложените от ищеца факти и обстоятелства не обосновават наличие на съществуващо между страните спорно право или правоотношение, не може да се приеме наличие на правен интерес.
Поради липса на посочените от касатора основания за допустимост, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. с посочен съдебен адрес :гр.С. [улица] адвокат Г. против въззивно определение № 3307 от 19.02.2013г. по в.ч.гр.д. № 17206 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.