2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр. София, 07.12. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 5756 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците по делото К. Ц. К. и А. К. Т.-К. срещу определение № 1837/03.07.2015 г., постановено по гр. дело № 2043/2014 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по същото гр. дело, въззивно решение № 630/31.03.2015 г. – в частта му за разноските, присъдени в полза на ответника [фирма].
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Като незаконосъобразен се сочи изводът на въззивния съд, че особеният характер на отношенията юрисконсулт – работодател, а именно – трудовоправни такива, изключва възможността да бъдат представени доказателства по делото, че сумата, която се иска да бъде присъдена като юрисконсултско възнаграждение, е заплатена. В тази връзка жалбоподателите се позовават на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат също, че трудово задължение на юрисконсулта е да се явява по дела и да представлява работодателя си, за което получава трудово възнаграждение. Жалбоподателите изтъкват, че от страна на ответното дружество по делото не са представени абсолютно никакви доказателства, удостоверяващи направени по водене на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и че заявеното от негова страна искане за присъждането му е в неконкретизиран размер и без представен списък за разноски. В тази връзка, като неправилен се сочи и изводът на апелативния съд, че списъкът за разноските по чл. 80 от ГПК дава единствено възможност на представилата го страна да обжалва решението в частта за разноските. Жалбоподателите излагат съображения, че представянето на списък за разноските дава възможност на насрещната страна да се уведоми за претендирания размер на същите и евентуално да възрази срещу него. Поддържат и че осъждането им да заплатят на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение, без наличието на каквито и да било доказателства за извършването им, е несправедливо и неправилно.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от КТ, при отхвърляне на иска ищецът дължи на ответника – юридическо лице, и съдът присъжда в полза на последния, разноски за адвокатско възнаграждение, ако той е бил защитаван от юрисконсулт. Тъй като юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица – техни работодатели, последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е достатъчно да е установено по делото, че съответният юрисконсулт, представляващ ответника – юридическо лице, е негов служител. Не е необходимо, а и не би било възможно, да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение, които се присъждат в полза на ответника – юридическо лице, се определя от съда според фактическата и правна сложност на делото, като този размер не може да е по-нисък от минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, освен ако самият ответник – юридическо лице не претендира по-нисък размер на тези разноски. В смисъла на изложеното е и определение № 713/03.10.2014 г. по частно гр. дело № 3175/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
В мотивите към обжалваното определение апелативният съд е изложил аналогични съображения, които са законосъобразни. В тази връзка жалбоподателите неоснователно се позовават на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е посветена на присъждането на разноски, направени по делото за възнаграждение на адвокат. По изложените по-горе съображения, указанията, дадени с тази точка от тълкувателното решение, не могат да намерят приложение относно присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение – в размер на адвокатското такова, което неслучайно е изрично уредено от законодателя с особената разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК и е отграничено от присъждането на разноски за възнаграждение на адвокат.
Изводът на апелативния съд, че непредставянето на списък за разноските лишава страната от възможността да поиска изменение на решението в частта за разноските, но не и от правото да ? бъдат присъдени разноски, е също правилен – при точно тълкуване на чл. 80 от ГПК и най-вече – предвид изречение второ от тази разпоредба. В този смисъл са и т. 8 и т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, основателен е доводът в частната жалба, че поначало списъкът на разноските дава възможност на насрещната страна да се уведоми за претендирания размер на същите и евентуално да възрази срещу него. Този довод е основателен в още по-голяма степен в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при която юрисконсулстското възнаграждение се определя в размер на адвокатското такова поначало от съда – както вече беше посочено по-горе. Непредставянето на списък на разноските и в този случай обаче не лишава насрещната страна от възможността да направи възражение за прекомерност на определеното от съда юрисконсултското възнаграждение – по реда на чл. 248 от ГПК. Именно от тази възможност са се възползвали и жалбоподателите в случая, но и това тяхно възражение е неоснователно, тъй като с въззивното решение в тяхна тежест е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на адвокатското такова, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ.
По изложените съображения, обжалваното определение на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1837/03.07.2015 г., постановено по гр. дело № 2043/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.