О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№2251/2014година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4268/12.02.2014 г., подадена от адв. Т. Ф. – процесуален представител на ищеца К. М. Н. от [населено място], община “Р.”, област П., против въззивно решение от №2047/17.12.2013 по гр.д.№3336/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в.г.о., ІХ състав.
С обжалваното решение частично е отменено решение №3356/30.7.2013 г. по гр.д.№6679/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, І граждански състав, и са отхвърлени изцяло предявените от К. М. Н. против [фирма] – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, , а искът по чл.128, ал.2 КТ е отхвърлен за сумата 200 лева, като в останалата част решението на районния съд е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, т.1 КТ е законосъобразно. В мотивите си съдът е приел, че при липса на точни указания от районния съд във връзка с обстоятелствата, които са правно релевантни, и след като не е посочено , че за конкретно посочени обстоятелства не се сочат доказателства, от страната, която ги твърди и ще се ползва от тях, окръжният съд е приел, че не е настъпила преклузията по чл.313 ГПК за събиране на доказателства, поради което не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за приемане по делото във въззивното производство на приложените към въззивната жалба писмени доказателства – заявление и разписка, подписани от ищеца К. Н.. Въз основа на посоченото заявление съдът е приел, че е налице искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е налице съгласие от страна на работодателя. Освен това съдът е стигнал до извод, че ищеца са изплатени полагащите му се възнаграждения и обезщетение ,като изводът е обоснован с представената разписка. Относно оспорването на датата, на която е входирано искането за прекратяване на трудовия договор е прието, че това оспорване не е доказано, а тази дата е доказана след разпита на свидетеля С.. Въз основа на изложеното въззивната инстанция е стигнала до извод, че е налице взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение. По-нататък в мотивите си съдът е изложил изводи по претенцията за неплатени трудови възнаграждения.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Сочат се следните процесуалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася в решението си по иск, за който във въззивната жалба не са заявени пороци на първоинстанционното решение и който не се съдържа в доклада на въззивния съд ? Въпросът е поставен по иска с правно основание чл.128 КТ.
2. Налице ли е хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и с какви са правните последици от преклузията по чл.131, ал.3 ГПК, относно писмени доказателства, за които са изложени твърдения в отговора на исковата молба, ответникът е разполагал с тези доказателства и не ги е представил при подаване на отговора на исковата молба, без да се излагат особени и непредвидени обстоятелства за този пропуск ? Въпросът е поставен във връзка с приетите от въззивния съд писмени доказателства. Сочи се противоречива практика спрямо обжалваното решение.
3. В каква степен на конкретизация следва да бъде изготвения от съда доклад с указания към страните и длъжен ли е първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл.312 ГПК да дава указания на страните, какви точно доказателства и в кой момент следва да се представят ? Твърди се, че е налице противоречива практика спрямо обжалваното решение.
Сочат се и следните материалноправни въпроси:
1.Налице ли е валидно предложение за прекратяване на трудов договор от работника по смисъла на чл.325, т.1 КТ, когато е представено заявление – бланка, без дата на изготвяне и дата, от която се иска прекратяване, и същото е входирано при работодателя от друго лице ?, и
2. Налице ли е основанието за прекратяване на трудов договор по чл.325, т.1 КТ, когато липсват данни за датата, на която работодателят е уведомил работника, че приема предложението за прекратяване в седемдневен срок след получаването/входирането/, като е издал заповед за прекратяване, без да се установи датата на връчването й ?. И за двата въпроса се твърди, че е налице практика по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.128 КТ, на основание чл.280, ал.2, предложение първо ГПК в редакцията от ДВ, бр.100/21.12.2010 г. Цената на иска е 1132,63 лева, т.е. до 5000 лева. Поради това в посочената част тя следва да се остави без разглеждане. Поради това на първият от поставените процесуалноправни въпроси не следва да бъде даван отговор.
По втория от поставените процесуалноправни въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Отговор на въпроса е даден с решение №149/08.6.2011 г. по гр.д.№1884/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и въззивната инстанция е съобразила изводите си с него. В процесния случай действително е налице непроизнасяне на първоинстанционния съд по отговора на ответника по исковата молба досежно твърдяния документ – заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради което точно е приложена разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК.
По третия от поставените процесуалноправни въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в случая доминиращ е факта на липса на произнасяне на районния съд по искането за допускане на писменото доказателство, и въпросът не е за степента на конкретизация на доклада.
По втория от материалноправните въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводи на съда по него не са изложени, макар и да е налице довод за това в исковата молба. При отсъствието на отговор от въззивния съд на този довод, касационният жалбоподател е следвало да постави процесуалноправен въпрос, във връзка с непроизнасянето на съда по него, което не е сторено
Въззивното решение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените материалноправни въпроси, а именно: “Налице ли е валидно предложение за прекратяване на трудов договор от работника по смисъла на чл.325, т.1 КТ, когато е представено заявление – бланка, без дата на изготвяне и дата, от която се иска прекратяване, и същото е входирано при работодателя от друго лице ?”, на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2047/17.12.2013 по гр.д.№3336/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в.г.о., ІХ състав, по касационна жалба, вх.№4268/12.02.2014 г., подадена от адв. Т. Ф. – процесуален представител на ищеца К. М. Н. от [населено място], община “Р.”, област П., в частта му по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ по първия материалноправен въпрос – “Налице ли е валидно предложение за прекратяване на трудов договор от работника по смисъла на чл.325, т.1 КТ, когато е представено заявление – бланка, без дата на изготвяне и дата, от която се иска прекратяване, и същото е входирано при работодателя от друго лице ?”
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2047/17.12.2013 по гр.д.№3336/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в.г.о., ІХ състав, по касационна жалба, вх.№4268/12.02.2014 г., подадена от адв. Т. Ф. – процесуален представител на ищеца К. М. Н. от [населено място], община “Р.”, област П., в частта му по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, по останалите въпроси без първия процесуалноправен въпрос.
Решението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№4268/12.02.2014 г., подадена от адв. Т. Ф. – процесуален представител на ищеца К. М. Н. от [населено място], община “Р.”, област П., против въззивно решение №2047/17.12.2013 по гр.д.№3336/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в.г.о., ІХ състав, в частта му по иска с правно основание чл.128 КТ.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на настоящото определение пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване след влизане в сила на определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: