5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№783
София.28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3454/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адв. Женя К., срещу решение № 43 от 11.04.2013 г. по в.т.д. № 87/2013 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 106 от 18.01.2013 г. по т.д. № 63/2012 г. на Окръжен съд – Ямбол за уважаване на предявения от Е. С. П. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, приети от Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 10.09.2012 г., като незаконосъобразни.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски по делото. К. изразява несъгласие с изводите на решаващия състав за липса на нарушения, визирани в чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, тъй като за период от 40 дни, в който бездействието на съдружничката, представляващо прекратяване на задължението за регулярно/ежедневно зареждане на аптеките с лекарства, произтичащо именно от качеството й на съдружник в дружеството, представлява поведение, което следва да се цени неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: ”1. Преценката на поведението на съдружника, изразяващо се в бездействие, следва ли да се обвързва с критерия за траен характер на поведението на съдружника, при положение, че бездействието само по себе си е липса на воля за осъществяване дейността на дружеството и не се следва от времево измерение за дълготраен, продължителен характер; 2. В хипотезата на равни дялове в капитала на дружеството и при съвместно управление от двамата съдружници, изпълнението на задълженията на другия съдружник по оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, представляващи неутрализиране на резултатите от бездействието на изключвания съдружник, следва ли да се цени при определяне на поведението на изключвания съдружник като такова срещу интересите на дружеството, които да имат траен характер; 3. Следва ли, след като не е необходимо настъпването на вреди и тяхното установяване от действия, респ. бездействие на съдружника, преценката за липса на накърнени интереси на дружеството да се обвързва с настъпил вредоносен резултат”. По първите два въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по третия въпрос – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 860/2010 г., ІІ т.о. на ВКС.
Ответницата по касация, чрез пълномощника си адв. К. Ц., оспорва искането за допускане на касационно разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че за периода м.август – м.септември 2012 г. съдружничката С. не е проявила незаинтересованост и бездействие, още по-малко умишлено е възпрепятствала работата на дружеството. Този извод е направен въз основа на данните по делото за съвместяване от нея на качествата на съдружник и управител в ответното дружество и на управител в [фирма] и това, че именно в последното си качество тя е предприела действия за напускането си и съответно прекратяване на работата й като отговорен фармацевт в склад на едро за лекарства на последното дружество. Преценени са и събраните в процеса гласни доказателства за лекия спад на продажбите във всички аптеки през летния сезон, както и леки проблеми със заявките за снабдяване с лекарства на аптеките през м.август – септември 2012 г., които обаче не са довели до затруднения и намаляване на оборотите.
Въззивният съд е отчел, че в рамките на визирания в предупреждението за изключване период, ищцата е била в болничен отпуск за 30 дни, отправила е своевременно предупреждение до управителя на [фирма] – съдружник и управител на [фирма], че от 01.09.2012 г. прекратява изпълнението на задълженията си като ръководител склад и лицензиран фармацевт, като с оглед предотвратяване прекратяването на дейността на склада, е предприела действия за промяна на ръководителя на склада и отговорен фармацевт. Направен е извод, че неуведомяването на ответното дружество за предприетите действия, не съставлява поведение на бездействие или увреждане на работата на това дружество и поведението й не съставлява „създаване на напрежение”, тъй като отказът от работата й на отговорен фармацевт в склада на [фирма] не касае дейността й като съдружник и съуправител на ответното дружество.
След цялостна преценка на релевантните факти и след обсъждане доводите на страните, въззивният съдебен състав е изразил становище, че нищо от поведението на съдружничката П. не доказва действия от нейна страна против интересите на дружеството, които да имат траен характер и да са извършвани с явното желание за увреждане на тези интереси. Установените в процеса действия на П. като отговорен фармацевт и управител на склада на едро към [фирма] не са приети като пряко релеватни към дейността й като съдружник и управител на [фирма], а от друга страна е счетено за недоказано наличието на противоправно поведение, насочени именно срещу интересите на ответното дружество.
Въззивният съд е споделил изцяло становището на първата инстанция за недоказаност на посочената в т.2 от предупреждението конкурентна дейност, осъществявана чрез [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е нейният баща. Обстоятелството, че аптеката на това дружество също е закупувало лекарства от склада на [фирма], не е прието като относимо към извършване на конкурентна дейност, тъй като такава практика е установена по делото и за други аптеки, извън дружествата „Мултифарм”.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допусне касационно разглеждане на делото.
По първия въпрос, свързан с времевото измерение на бездействието на съдружника, изразяващо се в неизпълнение на неимуществени задължения по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ, макар и обуславящ за изхода на делото, е налице съдебна практика на ВКС, в съответствие с която е даденото от въззивния съд разрешение. С постановения по реда на чл.290 ГПК съдебен акт, на който се позовава касатора само по третия правен въпрос – решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г., ІІ т.о. на ВКС е формирана задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика и по първия въпрос, а именно, че когато се касае до първите две от законоустановените основания за изключване на съдружник при неизпълнени негови неимуществени задължения, то е необходимо да бъде установено не само конкретното дължимо поведение, но и повторяемост, а не епизодичност в съставомерното бездействие. Наличието на такава практика, която се споделя изцяло от настоящия състав, изключва приложението на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се налага нейната промяна, или осъвременяване. Що се касае до твърдяната от касатора неправилност на извода на въззивната инстанция за липса на посоченото в предупреждението и в атакуваното решение на общото събрание на съдружниците бездействие, което да е довело до увреждане работата на дружеството – ответник, тя не може да се преценява в рамките на производството по селектиране на жалбите.
Въпросът, касаещ изпълнението на задълженията на другия съдружник за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и съответно за неутрализиране на бездействието на изключвания съдружник, не обосновава приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е формулиран изцяло въз основа на твърдяни от ответното дружество/сега касатор/ обстоятелства. От друга страна въззивният съд не е преценявал конкретни действия на втория съдружник в [фирма] и съуправител, извършени във връзка с промяна в разрешението за търговия на едро с лекарствени продукти и на лиценза за дейности с наркотични вещества за медицински цели, нито установени по делото факти в тази насока са обосновали крайните изводи по предявения конститутивен иск.
Настоящият състав приема, че поставения от касатора въпрос, свързан с ирелевентността на настъпили имуществени вреди за дружеството от действията, респ. бездействията на съдружника, не е съотносим към общото основание за достъп до касация. Преди всичко, касаторът цитира тази част от мотивите към обжалваното решение, в която са преценявани събраните пред първата инстанция гласни доказателства, въз основа на които обаче не е формиран правен извод за необходимостта да са настъпили имуществени вреди за дружеството в резултат на осъществени от съдружника действия, нарушаващи общото задължение за лоялност, или засягащи имущественото състояние на дружеството и неговия престиж. Независимо от липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че обжалваното решение е съобразено напълно с представената от самия касатор практика на ВКС във връзка с проверката за законосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците относно изключването на съдружничката П. на основанията по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, което обуславя недоказаност и на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 43 от 11.04.2013 г. по в.т.д. № 87/2013 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: