О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 27. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4828/2008 година по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Л процесуален представител на Т. Г. П. , в качеството на Е. “Б” от град П. против въззивно решение № 1240/16.07.2008 г. по гр.д. № 1560/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,ГО, ІХ-ти състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, изразяващ се в това, че “установена липса на ревизия “ не съответства на признаците от състава на дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ. Твърди се,че чрез ангажираните доказателства се установява наличието и на умисъл, поради което неправилно е прието, че не е налице хипотезата на чл.190, т.4 КТ. Като съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, се сочи приложението на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и че решаващият съд не е съобразил всички събрани доказателства, преценявал ги е избирателно и ги е тълкувал превратно. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 КТ и се прилагат две решения на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че изложението не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението не са формулирани нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос. От същото е видно, че се сочат факти и обстоятелства по материалния спор, както и доводи на касационния жалбоподател са процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които представляват оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По естеството си това са касационни оплаквания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 350 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1240/16.07.2008 г. по гр.д. № 1560/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,ГО, ІХ състав.
ОСЪЖДА ТОДОР ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, ЕГН – 2802154688, в качеството му на Е. “Б”, със седалище и адрес на управление: град П., бул.”Н” №176, ет.3, ап.6, да заплати на С. Д. Д., ЕГН – 6008223510, от с. З., област П. , ул.”И” №5 деловодни разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: