О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
ГР. София, 08.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.07.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №908/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №713/08 г., с което е уважен предявеният от Ж. Ж. срещу касаторката иск по чл.227, ал.1,б.”в” от ГПК – отменено е дарението на недвижим имот по нот. акт №47/2000 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава и на трите точки.
За да уважи иска по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД ОС е приел, че са налице предпоставките за това: Ищецът – дарител е изпаднал в трайна нужда от издръжка – на 77 г. е и тежко болен / от няколко сериозни хронични заболявания/, с нужда от помощ в бита и домакинството поради болестта на паркинсон, която силно ограничава възможностите му да се обслужва сам. Поискал е издръжка в размер на 150 лв. от надарената ответница с нот. покана от 2.04.07 г. Ответницата безспорно не дава на ищеца поисканата й издръжка, от която той се нуждае, което обуславя отмяна на дарението.
Значимите за спора материалноправни и процесуални въпроси за осъществяване предпоставките за отмяна на дарението по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД са разрешени от ОС в съответствие с константната практика на ВКС. Обсъдени са всички обстоятелства относими към установяване трайната нужда на ищеца от издръжка: той си е запазил право на ползване върху прехвърления апартамент, но имотът – с площ от 42 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизи, не позволява доходоносното му използване чрез отдаване под наем на трето лице. Получава пенсия в размер на 356 лв. според установеното и признато пред ОС, с която при липсата на данни за други доходи, следва да посреща битовите си / за храна и консумативи/ и здравословни нужди / лекарства за хроничните болести, от които страда – паркинсон, захарен диабет ІІ-ри тип, хипертонична болест – ІІ ри стадий, хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност, хронична ИБС, хронична сърдечно съдова недостатъчност, язва на стомаха със спорадично кървене, намален слух/. Лекуващият го лекар д-р Б е установил, че болният закупува и лекарства на пълна цена извън тези по рецептурната книжка, чиято стойност се поема частично от здравната каса, посочени в заключението на медицинската експертиза. Необходим му е специален хранителен режим и слухов апарат с доплащане от 20-30 лв. Треморът на горните крайници затруднява обслужването му при поддържане на личната хигиена и домакинството, нуждае се от чужда помощ и такава му е оказвана от приятели епизодично и от добросърдечие; според икономическата експертиза разходите за личен асистент са минимум 240 лв. при пълен работен ден, и дори да се приеме, че нуждата ищеца е за половин/няколко часа/ разходът от 120 лв. следва да се признае като необходим за него.
При тези данни изводът на въззивния съд, че ищецът е изпаднал в трайна нужда от издръжка са съответни на безпротиворечивата практика на ВКС, отразена и в приложените към жалбата решения – нуждата се преценява въз основа на представените доказателства / р.934/08 г./ за всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, битовите и здравословните му нужди, социалната му среда и икономическите условия в страната /р. №975/08 г./. Издръжката е поискана от надарената – оспорването на нот. покана от нейна страна, при разпределящата се върху й доказателствена тежест, не е проведено успешно, както е приел и ОС. Безспорно е, че ответницата не е давала на дарителя поисканата й издръжка, не му е предложила и друга парично оценима помощ. Няма данни да е в невъзможност за това, а и съпоставката в доходите на страните не е от решаващо значение / чл.81, ал.2 от ЗЗД/, тъй като отговорността на надарената спрямо дарителя за издръжка е до размер на подареното й имущество, което тя притежава и служи за обезпечение на кредитора по договора /чл.133 от ЗЗД/.
Спорът не разкрива особености извън типичните при отмяна на дарение на посоченото основание.
Поради всичко изложено не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК – материално и процесуалноправните въпроси от предмета на иска по чл.227, ал.1,б.”в” от ГПК са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени в съответствие с трайната и установена практика на ВКС, без задължителен характер; не се сочи и обосновава противоречивото им разрешаване по см. на т.2, нито значението им за развитието на правото по т.3.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №713/08 г. от 13.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: