О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2314/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2054/20.02.2014 г., подадена от адв. П. Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., против въззивно решение №2444/30.12.2013 г. по гр.д.№3470/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав.
С обжалваното решение е отменено решение №3262/30.4.2013 г. по гр.д.№12892/2010 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 2-ри състав, в частта, с която са осъдени Х. А. Т. и А. Г. Т., и двамата от [населено място], да заплатят на [фирма] – С. 7050 лева, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД – стойността на допълнително получената площ над размера на дължащото се обезщетение за учредено право на строеж по договор от 20.9.2005 г., плюс законната лихва от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане и 592,05 лева – разноски поделото, и искът за посочената сума е отхвърлен. В останалата част, за разликата от 7050 до 64260 лева, за която първоинстанционния съд е отхвърлил иска, решението на посочения съд е потвърдено.
Въззивната инстанция, е приела че по естеството си предварителният договор е сделка, която поражда облигационно отношения между страните по него, като целта му е да подготви сключването на окончателен договор, поради което неизпълнението му се изчерпва с отказа да бъде сключен такъв договор, а изпълнението му се извършва със сключването му. Прието е също така, че при предявяване на иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД съдебното решение замества окончателния договор, тъй като съдът при постановяване на решението си не създава, уточнява и конкретизира уговорките между страните, а само проверява дали са налице предпоставките за сключването на окончателен договор. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че именно затова разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗЗД предвижда, че предварителният договор трябва да съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор. С оглед данните по делото въззивната инстанция е приела, че с подписването на нотариалния акт е налице сключен окончателен договор, по който страните следва да уреждат отношенията си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Невключването в нотариалния акт за учредяване право на строеж на задължението на учредителите да заплатят площта, получена в повече, над договореното, води ли до отпадане, дерогиране на това задължение, когато то е уговорено с предварителни договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, на основание на който е сключен и нотариалния договор ?; 2. Бланкетното препращане към условията на договореностите по предварителния договор за учредяване право на строеж, приложенията и анекса към него, направено в нотариалния акт за учредяване право на строеж, дали включва и препращане към задължението на учредителите на правото на строеж да заплатят площта, получена в повече, над договореното ?; 3. Уговорката за заплащане от страна на учредителите на правото на строеж на площта, получена в повече, над договореното, урежда ли права и задължения по договора за строителство,у инкорпориран в предварителния договор за учредяване право на строеж ?; 4. Несъответствието между площите на имотите, запазени от учредителите, така както са посочени в предварителния договор за учредяване право на строеж и приложение №1Б към него (56,52 кв.м за апартамент №1 и 58,64 кв.м за апартамент №2), от една страна, и в нотариалния акт за учредяване право на строеж (съответно 58,25 кв.м за апартамент №1 и 58,75 кв.м за апартамент №2), от друга страна, обосновава ли липса на предмет като съществено условие на сделката, ако има съвпадение в останалите белези индивидуализиращи имотите – граници и съдържание.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Х. А. Т. и А. Г. Т., и двамата от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Р. К., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
И четирите поставени въпроса визират съотношението между предварителен и окончателен договор, от което съотношение ищецът извлича претенцията си. Законът обаче не предвижда правна възможност за коригиране на това съотношение от съда. В случая въззивната инстанция е приложила закона точно, като е разграничила претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД от всички други претенции за неизпълнение на договорни клаузи от сключения в нотариална форма договор. При наличието на последния единствената правна възможност, която съществува за ищеца – касационен жалбоподател, е да предяви иск за неизпълнение на окончателния договор, какъвто иск не е предявен, или ако е налице предварителен договор да проведе иск за сключването на окончателен, какъвто също не е предявен, или се позове на неоснователно обогатяване отстрана на ответниците.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 1700 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2444/30.12.2013 г. по гр.д.№3470/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав, по касационна жалба, вх.№2054/20.02.2014 г., подадена от адв. П. Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С..
ОСЪЖДА [фирма] – С., [улица], партер, да заплати на Х. А. Т., ЕГН – [ЕГН], и А. Г. Т., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1700/хиляда и седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: