3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3009/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 387 от 28.09.2017 г. по ч.т.д. № 509/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, І-ви състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 3989 от 23.06.2017 г. по т.д. № 282/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на подадената въззивна жалба срещу решението по същото дело.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че търговското дружество не е уведомено за акта на съда за продължаване на първоначално определения срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Според частния касатор, задължението на съда в този смисъл произтича от служебното начало по чл.7, ал.1 ГПК, независимо от липсата на изрично предвидено в чл.63 ГПК задължение за връчване на определение, с което искането за продължаване на срок е уважено.
В изложението по чл.274, ал.3, т.1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда, произтичащо от служебното начало в гражданския процес, да уведоми страната, направила искане за продължаване на срок по реда на чл.63, ал.1 ГПК, относно своето разпореждане, с което уважава молбата. Поддържа се допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Мотера И.”Б.В.- дружество регистрирано в Н., не е заявило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че нередовността на подадената от търговското дружество [фирма] въззивна жалба, изразяваща се в липса на внесена държавна такса, не е отстранена нито в първоначалния, нито в продължения от съда срок. Изведен е извод за правилност на разпореждането на първата инстанция, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е постановено връщане на същата жалба на подателя й.
Като неоснователни са преценени доводите на частния жалбоподател за липса на връчване на съобщение за продължения срок за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, тъй като процесуалният закон не предвижда изрично такова връчване, а и такова задължение за съда не произтича от служебното начало в гражданския процес. Изложени са съображения, че страната, депозирала молба за продължаване на законен срок, има интерес за следи относно постановяването на съдебен акт по това искане, а от друга страна, чл.7, ал.2 ГПК предвижда връчване на препис от актовете на съда, подлежащи на самостоятелно обжалване, но не и на необжалваемите такива.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По формулирания процесуалноправен въпрос, макар и попадащ в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не би могло да се обоснове наличието на поддържаното допълнително основание. Като неоснователни следва да се преценят твърденията на частния касатор за необходимост от промяна на създадената непротиворечива съдебна практика по приложение на чл.63 ГПК и в частност относно липсата на задължение на съда да уведомява съответната страна за продължаването на законен срок. Тези твърдения са основани на новата ал.2 на чл.61 ГПК – ДВ бр.86/2017 г., въвеждаща допълнителни основания за спиране на започнали да текат срокове. Посочената нова разпоредба е изцяло неотносима към настоящия спор. В случая не се касае за все още неизвършени процесуални действия, поради което не биха могли да се черпят доводи от незабавното действие на новата процесуална норма.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 28.09.2017 г. по ч.т.д. № 509/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, І-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: