О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
ГР. София, 08.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.07.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №893/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. А. и К. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд / СГС/ по гр.д. №3276/06 г., с което е уважен предявеният от Ц. Ж. срещу касаторите иск по чл.97 от ЗЗД – алеаторното задължение, поето от ответниците по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между страните с нот. акт №38/99 г. е трансформирано в парично – по 180 лв. месечно, които ответниците да заплатят считано от 5.07.04 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на т.3.
Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че ответниците са неизправна страна по договора – не са престирали по него необходимите на ищцата грижи и издръжка, за осигуряването на спокоен и нормален живот, според поетото с договора задължение. Затова в полза на ищцата – кредитор по задължението за гледане и издръжка, възниква правото да иска компенсаторно обезщетение – заплащане на паричния еквивалент на дължимите грижи и издръжка, наместо изпълнение в натура. Еквивалентът е определен с помощта на екпертизи при събраните по делото доказателства за нуждите на ищцата и при отчитане на средната за София издръжка на човек на нейната възраст.
Изводите на въззивния съд по значимия за спора материалноправен въпрос подлежи ли алеаторното задължение на трансформация в парично, предпоставен от изправността на поискалия трансформацията кредитор е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната и константната практика на ВКС.
Алеаторната престация е съобразена по обем и насока с нуждата на кредитора / в договора е поета като задължение за осигуряване нормален и спокоен живот на прехвърлителката, какъвто е водила досега/. Въззивният съд е изложил след обстоен анализ на събраните доказателства подробни съображения за липсата на точно и пълно изпълнение на алеаторното задължение след 5.07.04 г. При установеното неизпълнение, кредиторът има право да иска вместо изпълнението в натура заплащане на паричния му еквивалент. В случая и двете страни държат на договора, но поради доказано влошените им отношения, препятстващи изпълнението в натура, то следва да се трансформира в паричен еквивалент – ТР №96/66 г.
Дори да се приеме, че кредиторът не оказва съдействие и е в забава, както твърдят касаторите, това не ги освобождава от изпълнението на задължението по договора – те следва да поискат трансформацията му в парично / р №23/66 г. ОСГК, №795/99, №1024/97 г./, което не са сторили. С оглед посоченото по-горе, и в този случай не може да се отрече възможността на кредитора, който държи на договора, да поиска трансформация на задължението в търсене на подходящ – при влошените отношения на страните, начин на изпълнението му.
Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната и константна практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона. Не е налице основание за допускане на касационното му обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3276/06 г. от 25.07.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: