2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№785
София.16.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 618/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „” ЕООД, гр.Попово, представлявано от управителя В. С. М., срещу решение № 19 от 15.03.2010 г. по в.т.д.№ 37/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 23 от 20.11.2009 г. на Окръжен съд – Търговище за прекратяване на дружеството, на основание чл.517, ал.4 ГПК, по искова молба на Т. М. Д. от гр.Попово, в качеството му на взискател по изп.дело № 193/2009 г. на ЧСИ рег.№ 711, с район на действие Окръжен съд – Варна.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му. Застъпена е тезата за липса на изпълняемо право, поради недължимост на сумата по записа на записа, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, както и изпълнителен лист. Твърди се, че едноличният собственик на капитала не е бил надлежно уведомен за издадената заповед, което е препятствало защитата му срещу нея, но счита, че неправилно въззивният съд неправилно не е обсъдил тези възражения срещу иска като възражения по смисъла на чл.423 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице произнасяне по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани с възможността в производството по чл.517, ал.4 ГПК ответникът да прави възражения за недължимост на сумите по изпълнителното дело и да оспорва издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Счита, че произнасянето по тези въпроси би имало значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика.
Ответникът по касация Т. М. Д., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по съществото на спора – за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК, въззивният съд, след прецизна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че с оглед насоченото изпълнение по изп.дело № 193/2009 г. върху всички дялове в ответното дружество и наложеният запор от съдебния изпълнител, при липсата на доказателства за погасяване вземането на взискателя, са налице изискуемите от закона условия за прекратяване на ответното търговско дружество. При постановяване на решението са съобразени данните от приложеното ч.т.д. № 129/2009 г. на Районен съд – П. за уважаване на подаденото от Т. Д. заявление по чл.417, т.9 ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. С. М. за сумата 80 000 лв. по запис на заповед от 26.04.2007 г., ведно със законната лихва от 21.04.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и данните от изпълнителното дело, касаещи изпълнението, насочено върху всички дялове в дружеството на едноличния собственик – длъжник. Като неоснователни са преценени възраженията на ответното дружество за липса на изпълняемо право поради недължимост на сумата по записа на заповед. По отношение защитата срещу заповедта за изпълнение е прието, че тя е могла да се осъществи в друго, самостоятелно производство по чл.419 и чл.420 ГПК, или по реда на чл.423 ГПК, но не и в рамките на настоящото производство, което е част от изпълнителното производство, образувано по безспорно установено вземане, инкорпорирано в надлежно издадено и необорено по надлежния ред изпълнително основание.
Настоящият съдебен състав намира, че не e налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не може да се приеме, че формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са от значение за формиране решаващата воля на съда по предмета на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Видно от мотивната част към решението, решаващият състав се е произнесъл по визираните в чл.517, ал.4 ГПК предпоставки за прекратяване на дружеството по иск на овластения от съдебният изпълнител взискател по изпълнителното дело, като е отчетена липсата на данни за удовлетворяване на вземането. Погасяването на задължението по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителният лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Становището на въззивния състав за неотносимост на възраженията на ответника, свързани по същество с материалноправната защита срещу заповедта за изпълнение и защитата срещу издадения изпълнителен лист, е основано на ясните разпоредби, касаещи заповедното производство, както и на очертаните от законодателя предпоставки за прекратяване на едноличното търговско дружество по решение на съда, на посоченото основание, с цел последващо удовлетворяване на взискателя – ищец. След като тези възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение са ирелевантни за делото, то не е налице основание по смисъла на ал. 1 на чл.280 ГПК за достъп до касационен контрол.
Независимо от това, никога не е съществувал спор в практиката на Върховния касационен съд по приложение на предвиденото в ГПК изпълнение върху дял от търговско дружество, или върху всички дялове в дружеството. Макар и тази практика да е постановена по отменената процесуална уредба/ чл.398б ГПК- отм./ предпоставките, при които взискателят може да предяви иска за прекратяване на дружеството, са аналогични. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо посочените правни въпроси не само да са обусловили решаващите изводи на съда, но и разглеждането им от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая тези предпоставки не са налице.
Останалите доводи на касатора са свързани с инвокираните основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК и затова е недопустимо да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 19 от 15.03.2010 г. по в.т.д.№ 37/2010 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: