О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 06.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1624/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. С., чрез пълномощника адв.М. Д. срещу решение № 18 968/09.12.2014 г. по гр.д.№14882/2014 г. на СГС, ГО, ІV-г състав.
Ответникът по касационната жалба „Г. Ж.”-ЕАД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Д. И., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-79-181/06.02.2014 г. по гр.д.№653/2014 г. на СРС,79 състав. С него са отхвърлени предявените от ищцата-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № ЧР-Ж-57/06.11.2012 г. уволнение от длъжността експерт,управление човешки ресурси на основание чл.334 КТ, за възстановяването й на тази длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за времето през което е останала без работа в периода 07.11.2012 г.-07.05.2011 г. в размер на сумата 6021,80 лв.Присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е споделил мотивите на първостепенния съд и е препратил към тях.Посочил е,че спорният по делото въпрос е бил дали процесният трудов договор е за допълнителен труд по чл.111КТ, респективно имал ли е право работодателят да го прекрати по реда на чл. 334 КТ.Приел е, че е бил именно такъв,доколкото от съдържанието на представените по делото два трудови договора, се установява,че първият от тях е сключен на основание чл.70 КТ, а процесният е сключен на основание чл.111 КТ. Двата договора се намират в съотношение на основен и допълнителен,което следва от съдържанието им и последователността на номерацията им.Намерил е за неоснователно възражението за недействителност на договора поради противоречие с чл.115 КТ,тъй като в него е посочена продължителност на работното време от четири часа и очевидно те са извън установеното работно време по основния договор. Счел е възражението за нищожност поради налагането на условията на договора от работодателя като икономически по-силна страна за преклудирано, тъй като е направено едва с въззивната жалба. Направил е извод,че са налице две отделни самостоятелни правоотношения,тъй като двете дружества-работодатели са самостоятелни правни субекти и поради това извършеното уволнение на основание чл. 334 КТ по допълнителното е законосъобразно.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторката не посочва изрично кои основания за допускане на касационно обжалване поддържа.Твърди,че поставените от нея въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
-може ли да се квалифицира като договор за външно съвместителство трудов договор, в който не е посочено,че е за работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение и не е уговорено разпределението на работното време;
-може ли да се приеме,че законът допуска наличието в един и същи период на два трудови договора,по които служител е едно и също лице, никой от които не е за външно съвместителство,защото не са налице изискванията на закона за договор за допълнителен труд;
-допуска ли законът по трудов договор за външно съвместителство служителят да има възможността сам да определи кои четири часа да работи по основния си трудов договор и кои други четири часа да работи по допълнителния трудов договор.
-допустимо ли е прилагане на разпоредбата на чл. 334 КТ,когато не е налице условие от хипотезата на чл.111 КТ, а именно, не е установено,че работното време на договора ще е извън работното време на основното трудово правоотношение.
Твърди,че законът не допуска възможност работодателят да не знае кога може да разчита на своя служител; че двамата й работодатели са свързани лица; че правото на уволнение по чл. 334 КТ не може да се тълкува разширително и ако не са налице някои от изискванията на чл. 111 КТ, то също не е налице; че не е доказано кой от двата трудови договора е сключен първи и дали изпълнението по договора с правно основание чл. 70 КТ е започнало преди или след изпълнението по процесния трудов договор ; че не е ясно дали при постъпването й на работа при ответника е било възникнало трудовото й правоотношения с другия работодател..
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловен от правните изводи, които е направил въззивния съд ,от значение за изхода на конкретното дело.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Само първият от изведените от касаторката въпроси може да бъде определен като релевантен. Останалите са детерминирани от становището й за неправилност и необоснованост на въззивното решение,отнасят се до хипотези, по които въззивният съд не се е произнасял или са свързани с установяването на фактическата обстановка по делото.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1 правният въпрос следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на съда, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждане на събраните доказателства.Допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК само е маркирано с цитиране на законовия текст.За да бъде обосновано наличието му , касаторът следва да изложи аргументи и да представи доказателства за създадена неправилна или несъобразена с изменението в закона съдебна практика, а когато твърди,че такава липсва, следва да посочи в какво се изразява неяснотата, непълнотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска.Всичко това не е сторено.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са установени с представените договор за правна защита и съдействие, анекс към него, фактура и банков превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 968/09.12.2014 г. по гр.д.№14882/2014 г. на СГС, ГО, ІV-г състав.
ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на „Г. ж.”-ЕАД сумата 1 200/хиляда и двеста/ ллв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: