О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 14.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1826 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. И. Г. чрез пълномощник адв.Д. Х. срещу решение №1382/01.03.2017 г. по гр.д.№15242/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен брачен състав. С него е потвърдено решение № ІІІ-85-84/13.08.2015 г. по гр.д.№18989/2013 г. на Софийски районен съд,ІІІ г.о., 85 състав, в обжалваната част, с която е определен режим на лични контакти на бащата В. С. Г. с детето С. В. Г., на 8 години, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в петък до 18,30 часа в неделя с преспиване, всяка четна година на коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18,30 часа на 26 декември, всяка нечетна година на новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18,30 часа на 01 януари на следващата година, тридесет дни през лятото и десет дни през зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Решението е изменено в останалата част относно режима на лични контакти, като е допълнено с право на лични отношения на бащата с детето през нечетните години на великденските празници- неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването; на двадесет и втори септември и съпътстващите го почивни дни от 18 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден; през четните години на трети март и шести септември от 18 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден; на рождените дни на детето и на бащата, съответно на 07.01. и 21.01. от 17 часа до 20 часа, когато не се пада бащата да бъде с детето; когато в тези дни се пада бащата да бъде с детето, майката може да го вземе от 17 часа до 20 часа на съответния ден. Решението е отменено в обжалваната част, с която е заместено съгласието на майката Т. И. Г. за пътувания на детето С. В. Г. извън територията на страната с бащата В. С. Г. неограничено за продължителност и брой на пътуванията, като вместо това е постановено заместване на съгласието на майката за неограничен брой пътувания,но за време общо не повече от два месеца в годината и които да се осъществяват само през времето определено за режима на лични отношения на бащата с детето.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е съобразил становищата съдържащи се в социалните доклади,според които бащата е с нисък родителски капацитет.Касаторката намира,че неправилно: е отменено определението, с което е допуснато изслушването на съдебно-психологична експертиза; въззивният съд не се е произнесъл по предявения насрещен иск за издръжка и за ограничаване режима на свиждания; не са допуснати други доказателства, като изслушване на свидетели и назначаване на съдебно-медицинска експертиза за необходимостта от прилаганото лечение на детето от бащата; не е направен доклад по делото, който да съответства на правилната квалификация на предявените искове. Иска се отмяна на решението и определяне режим на лични контакти на бащата с детето два пъти месечно по два часа в присъствието на експерт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
-Задължителни ли са предписанията на социалните работници за родителите;
-Неизпълнението на заповед за незабавна защита по ЗЗДН съставлява ли основание да се приеме, че е налице нисък родителски капацитет и поставено ли е детето в риск;
-След като е допусната съдебно-психологична експертиза от един състав на съда, който си е направил отвод, съставлява ли нарушение на процесуалните правила нейното заличаване от друг съдебен състав, при условие че са налични множество доказателства за необходимостта от изслушването й и от намеса на социални работници;
-След отвода на съдебния състав и определянето на нов състав на съда, който се е произнесъл с определение за насрочване и медиация, законосъобразно ли е отново замяна на двама от съдиите с нови;
-При предявен насрещен иск за ограничаване на режима на лични контакти,съдът дължи ли произнасяне;
Касаторката счита, че съдът не е изпълнил задължението си да прецени доказателствата и доводите на страните, конкретно, точно и ясно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, ако са събрани противоречиви доказателства мотивирано да каже на кои вярва и на кои не. Намира този въпрос за разрешен в противоречие с приетото в решение по гр.д.№1826/2016 г., ІІ г.о., гр.д.№4744/2008 г., І г.о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Твърди, че в противоречие с приетото в решение по гр.д.№4590/2014 г., І г.о. не е допуснато събирането на гласни доказателства, вкл.разпит на психолог.Твърди още, че в противоречие с решение по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о., гр.д.№ 598/2009 г., ІV г.о., гр.д.№115/2012 г., ІІІ г.о., ППВС №1/1974 г. въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да следи за интересите на детето и се е произнесъл относно критериите от които трябва да се ръководи при определяне режима на лични отношения, без преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички доказателства и без да съобрази спецификата на случая.
Ответникът по касационната жалба В. С. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. Г., я оспорва. Претендира разноски.
По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба подадена в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
Въззивният съд е приел, че отношенията между родителите са силно влошени, не осъществяват нормална комуникация и почти не разговарят. Бащата не зачита авторитета на майката. Между тях е възникнало противоречие относно отглеждането на детето и необходимостта да му бъдат поставяни супозитории. Бащата като лекар, е намирал поставянето за нормален метод на лечение, а майката категорично се е противопоставяла и не оказвала съдействие за осъществяване режима на лични отношения. Бащата от своя страна използвал намесата на нотариус при контактите. Родителите записвали и филмирали провокирани от тях разговори с детето, които се отнасят до отношенията му с другия родител. Посочил е, че във въззивното производство са представени три социални доклада-на ДСП „К. село“, ДСП „Л. и от предоставена социална услуга. Според докладите детето е привързано към двамата родители, но е объркано от конфликтните отношения между тях и различните послания към него. Липсват елементи на родителско отчуждение, режимът на лични контакти се изпълнява. Детето е по-стабилно, емоционално по-зряло, вече не проявява агресия към майка си и баба си. В него обаче остава вътрешно напрежение, свързано с преживявания конфликт на лоялност. Предпазливо е да дава мнение, когато става въпрос за родителите, поради притеснение да не бъде поставен някой от тях в ситуация с наранени чувства. Въззивният съд е намерил, че предмета на делото е очертан с определение на ВКС по ч.гр.д.№7402/2014 г.,ІV г.о., който е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените първоначални искове от бащата. Приел е, че не следва да се произнася по искането на касаторката за ограничаване режима на лични контакти и по искането да заменя определените от съда дни за виждане на детето с бащата. Направил е извод, че не може да се приеме, че бащата поставя детето в риск със своето поведение, че емоционално злоупотребява с него и наранява психиката му или че поставя в опасност здравето му. Приел е, че издадената заповед за защита на детето от домашно насилие е била отхвърлена, а срещу бащата не е образувано наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление при прилаганото лечение на детето. Той сам е спрял да го прилага. Счел е, че опасенията на касаторката не намират опора в доказателствата по делото. Специалистите психолози, педагози, социални работници, единодушно дават становище, че липсват елементи на родителско отчуждение. Поради това е стигнал до извод, че в поведението на бащата не са установени прояви, които да поставят детето в рискови ситуации и нито действия целящи да руши авторитета на майката пред него. Само в такъв случай би могъл да приеме отчуждаващо родителско поведение и нисък родителски капацитет. Посочил е, че в разпоредбата на чл.59 ал.3 СК е регламентиран задължителен обем на режима на лични отношения и че нормата е с императивен характер. Поради това в него задължително трябва да бъдат включени официалните празници и личните празници на детето и е определил допълнителен режим на лични контакти. Изтъкнал е, че с порастването на детето се увеличава потребността му от контакти с бащата, да спортуват заедно, да провеждат разговори на исторически теми. Намерил е, че за неговото възпитание и духовно развитие това разширяване ще е от полза, ще гарантира сигурност и стабилност, а и равнопоставеност на двамата родители. Намерил е, че включване на повече изисквания относно дневния режим на детето ще го натовари и няма да е в негов интерес.Приел е също така за неоснователно искането майката да бъде задължена да го уведомява за отклонения в здравословното му състояние,тъй като са извън обхвата на режима на лични контакти.
Въззивният съд е установил, че е налице непреодолимо разногласие между родителите и по въпроса за пътуванията в чужбина на детето заедно с бащата.Счел е, че не е нужно да има конкретна нужда от свободно пътуване и непосредствена необходимост, че е изцяло в интерес на детето да пътува извън страната и да придобива представа за културата на други държави. Приел е също така, че тези пътувания не трябва да са неограничени във времето и като продължителност, тъй като така ще бъде разширен недопустимо обема на лични отношения.Направил е извод, че пътуванията не следва да се ограничават по брой, но времетраенето им трябва да бъде не повече от два месеца годишно и само в режима на лични отношения на бащата с детето.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторката не е отдала нужното значение на предпоставките за селектиране на касационната жалба. Те съществено се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които са извън обсега на производството по селекция. Твърденията, съдържащи се в началото и в края на изложението, че не е направен цялостен анализ на доказателствата по делото, че неправилно не е допуснато събирането на гласни доказателства, питанията правилно ли е заличена първоначално допусната експертиза, правилно ли са заменени съдии от състава, всъщност представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, т.е. те засягат правилността на съдебния акт. Такива оплаквания не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК. Те биха били предмет на обсъждане в следващото производство, ако бъде селектирана касационната жалба. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на конкретен правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, отразяващи неговата решаваща воля.Въпросите за предписанията на социалните работници и за неизпълнение на заповедта за незабавна защита не произтичат от конкретни изводи на въззивния съд, по тях няма формирани мотиви в обжалвания съдебен акт. Относно насрещния иск, предявен от касаторката първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от 19.02.2014 г., като е върнал исковата молба и е прекратил производството по нея. Осъществен е касационен контрол по него, като с цитираното по-горе определение на ВКС делото е върнато за продължаване на процесуалните действия само по предявените първоначални искове. Поради това поставеният въпрос за насрещния иск е извън предмета на делото.
Когато не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, не е налице възможност да се аргументира и специфично основание, тъй като обуславящият въпрос трябва да се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението не е направен опит за обосноваване на допълнително основание по някой от въпросите. Касаторката не е изложила последователни доводи в тази насока, както вече беше казано, а оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба би следвало да бъдат присъдени направените разноски по делото за тази инстанция , но по делото не са представени доказателства да са заплатени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1382/ 01.03.2017 г. по гр.д.№15242/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: