О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 17.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2280/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.С.Р. – процесуален представител на А. И. Г. против решение № 12/07.01.2015 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 745/2014 год.,с което е потвърдено решение № 84/12.06.2014 г., постановено по гр. д. № 72 /2014 г. на Елинпелински районен съд, в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати, на основание чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ, на А. И. Г., сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 253/2011 г. на РУП – Е. П., производството по което е прекратено, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2012 г. до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на сумата от 105,38 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска в пълния предявен размер.Претендират се разноски и за предходните съдебни инстанции.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси – 1.следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат съобразени всички обстоятелства,имащи отношение към размера му; 2. как се прилагат критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,във вр.чл.2 ЗОДОВ и следва ли съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не общи критерии; 3.какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС; 4. задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства,които имат значение за размера на обезщетението,включително за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Счита,че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., т.11 на ТР №3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 на ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС,решение № 281/21.06.2012 год. на ІV г.о. на ВКС,решение № 130/13.04.2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС , решение № 621/22.10.2010 год. на ІV г.о.на ВКС и решение № 317/09.12.2010 год.на ІV г.о. на ВКС. Сочи се бланкетно и чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения материално-правен въпрос – как следва да се тълкува понятието”неимуществени вреди”,които подлежат на обезвреда по чл.2,т.2 ЗОДОВ,тъй като в съдебната практика не съществуват точни критерии за определяне на паричния еквивалент на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България,чрез прокурор при ОП-София е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата,тъй като действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Приела е за безспорно, че с постановление от 28.09.2011 г. по досъдебно производство № 253/2011 г. по описа на РУП – Е. П. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С постановление от 06.01.2012 г. на прокурор при РП – Е. П. образуваното наказателно производство е прекратено поради несъставомерност на деянието,поради което е направил извод,че предвид обстоятелството, че наказателното производство по повдигнатото обвинение е прекратено, същото се явява незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на прокуратурата да са били основани на убеждението за виновност на лицето, въз основа на събраните доказателства.Приела е,че е налице причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, морални болки и душевни страдания.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразила тежестта на обвинението, степента и интензитета на конкретно изживяните емоционални страдания и продължителността им, сроковете на провеждане на наказателното производство /три месеца и половина/, средния интензитет на конкретното отражение на незаконното обвинение върху психическото, физическо и емоционално състояние на ищеца,както и т.8 ППВС № 4/1968 год.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,макар и посочената съдебна практика да е задължителна.Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика ,според която обезщетенията по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай те се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства относно тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемите, върху доброто име в обществото и върху взаимоотношенията им със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с прекратяване на наказателното производство,поради несъставомерност на деянието е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалите лица, по всеки конкретен случай. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело.
Такъв е и смисълът на приетото в ППВС № 4/68 г., т. II, а именно – обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер,с което въззивният съд в процесния случай се е съобразил.Разрешението на въззивния съд не е в нарушение и на приетото в т. 11 от ТР № 3/2005 г.,според което “в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан, в контекста на особеностите на всеки конкретен случай”. Разглежданият казус не е такъв. Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с разрешението , дадено в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно което “мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт не са обсъдени всички доказателства,поради което съдът не е съобразил всички обстоятелства,които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12/07.01.2015 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 745/2014 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: