5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№786
София01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 444/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 14/19.01.2012 г. по в.т.д.№ 264/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е потвърдено решение № 93/20.07.2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново по т.д.№ 241/2010 г. за уважаване на предявени от [фирма], гр.В.Т., с ЕИК[ЕИК] искове по чл.327 ТЗ – за сумата 39 400 лв., съставляваща неплатена цена по четири броя фактури, ведно със законната лихва от 01.03.2010 г. и лихва за забава в размер на 16 379.16 лв. за периода от 01.03.2007 г. – 01.03.2010 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е отчел отразените основания за плащане в представените 5 бр. РКО – освен като задължение по записи на заповед и като частични плащания по съответната фактура, а така също не са съобразени изцяло приетите съдебно-счетоводни експертизи. Дружеството касатор не споделя направените изводи за обезпечителната функция на представените 5 броя записи на заповед на сключен между ищеца и В. Й./ в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на управител на [фирма]/ договор за заем, като поддържа, че съдът недопустимо се е позовал на мотивите към въззивното решение по приложеното в.гр.д.№ 426/2008 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото материалноправни и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които е допуснато отклонение от практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата. По процесуалноправният въпрос, свързан със позоваване на мотивите по приложеното дело, без да се отчете, че те не се ползват със СПН, касаторът се позовава на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/; по материалноправният въпрос – относно документалната обоснованост на първичен счетоводен документ, при липса на някой от задължителните реквизити, и доколко такъв документ може да удостовери извършено плащане, е налице позоваване на решение № 347/17.12.2008 г. на АС – В.Т. и решение № 354/02.12.2009 г. на АС- Пловдив. По алтернативно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: налице ли е документална обоснованост на първичния счетоводен документ, когато в него е посочена организацията – получател, но липсва име на подписалия се като получател на сумата; може ли такъв документ да удостовери извършено плащане; погасено ли е дължимо плащане, в случай, че документално е погасено при ищеца – с плащане от едноличния собственик на капитала по изпълнително дело, предхождащо датата на завеждане на исковата молба и направено изявление от тогавашния управител и може ли да се приеме, че плащането от страна на собственика на Е. като физическо лице, погасява задълженията на дружеството при липса на други правоотношения между собственика и кредитора на дружеството.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано сключването на четири броя договори за покупко-продажба на моторни превозни средства, във връзка с които са съставени фактури №№ 12, 13, 14 и 15/ 28.02.2005 г., с извършени плащания по банков път на сумата 20 000 лв., съставляваща част от данъчната основа по фактурите и на сумата 11 800 лв. – дължимия по фактурите ДДС. По отношение на представените по делото 5 бр. РКО за периода от 30.08. до 31.12.2005 г., издадени от дружеството – купувач за заплатени на [фирма] суми – 7 916 лв./за всеки от РКО/, с посочени основания „запис на заповед и частично плащане” по съответните фактури, след преценка на данните по делото и доводите на страните, решаващият състав е направил извод за липса на категорични доказателства за лицето, подписало РКО за „получил сумата”. Прието е, че след като в РКО не е посочено името на лицето, получило сумите и не е извършено осчетоводяване на суми в брой в счетоводството на ищеца, то не би могло да се приеме, че с РКО се удостоверява факта на плащане на част от данъчната основа по процесните фактури.
Въззивният съд е зачел влязлото в сила решение по приложеното гр.дело, с което на основание чл.240, ал.1 ЗЗД В. Й./ като физическо лице, а не като едноличен собственик и управител на ответното Е./ е бил осъден да заплати на [фирма] главница в размер на 39 580 лв., ведно със законната лихва; 750 лв. – мораторна лихва и разноски по делото. С получената от дружеството взискател сума по изп.дело – общо в размер на 65 571.09 лв. са погасени установени с влязлото в сила решение задължения на Й.. Предвид на тези данни, АС – В.Т. е изразил становището, че сумата по изп.дело не е погасила задължения на [фирма] по процесните фактури и, че получената сума неправилно е отразена счетоводно в счетоводството на [фирма].
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Съгласно задължителните указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация, е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В случая, поставеният от касатора правен въпрос относно значението на РКО, несъдържащ всички реквизити, за удостоверяване на плащането, след като е отразено основанието за плащане и наименованието на получателя, не може да се счете за единствено обуславящ изхода на спора. Преди всичко, както е видно и от мотивите към обжалваното решение, решаващият съдебен състав е преценявал процесните РКО наред с останалите доказателства, събрани в процеса – графическа и счетоводни експертизи, отчитайки и липсата на осчетоводяване на получени суми в брой в счетоводството на ищцовото дружество/сега ответник по касация/. В резултат именно на осъществена от въззивната инстанция решаваща правораздавателна дейност е направен и извод за недоказаност на твърденията на ответното Е. за подписване на разходните касови ордери от тогавашния управител на [фирма] – Ж. М. Л. Кастанейра. Тези твърдения не са установени и чрез графическата експертиза, а по отношение на свидетелските показания на последния, събрани по приложеното гр.дело, е обосновано становище за недопустимост да се ползват по настоящото дело.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация по посочения въпрос, следва да се отрази, че и допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказано, предвид позоваване на невлезли в сила въззивни решения – първото цитирано по-горе решение е обезсилено от ВКС, а по отношение на второто решение липсват данни за влизане в сила.
Алтернативно поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е мотивирано и затова ВКС не дължи произнасяне. Допълнително следва да се отрази и това, че останалите въпроси, формулирани от касатора / по т.І от изложението/ са изцяло относими към инвокираните основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК и поддържаните от касатора доводи във връзка с тях.
По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с неформиране на сила на пресъдено нещо на мотивите към решението по приложеното гр.дело, основната предпоставка за допускане на обжалването не е доказана, предвид липсата на данни въззивният съд да е формирал своите фактически и/или правни изводи зачитайки съобразителната част на влязлото в сила решение, с което е уважен предявен от [фирма] иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за посочените по-горе суми.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 14/19.01.2012 г. по в.т.д.№ 264/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: