4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София,16.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3618/2014г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] поле, [община] срещу определение № 2090 от 08.08.2014 г. по ч. гр. д. № 2543/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 1483 от 04.04.2014 г. по т. д. № 473/2011 г. в частта, с която не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите предложеният от длъжника план за оздравяване.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че липсата на съгласие на Министъра на финансите по чл. 189 ДОПК е достатъчна за недопускане на предложения план за оздравяване за разглеждането му от Събранието на кредиторите и изключва необходимостта на длъжника-предложител да бъдат давани указания за отстраняване на други нередовности на плана. Освен това, твърди, че съдът по несъстоятелността неоснователно е отказал да продължи предоставения му 7-дневен срок за представяне на съгласие по чл. 189 ДОПК, като не е съобразил, че същият е твърде кратък за изпълнение на посоченото указание. Жалбоподателят релевира изрично оплакване и срещу неуведомяването му за полученото по делото писмо на Министерство на финансите изх. № 12-00-915-26/19.02.2014 г., съдържащо указания, от изпълнението на които зависи изготвянето на доклад във връзка с искането за съгласие по чл. 189 ДОПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че изложените от въззивния съд мотиви не отговарят на изискванията на т. 4 и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и на други цитирани съдебни актове, както и че такива изобщо липсват по въпроса дали съдът е бил длъжен да уведоми ответника за писмото на МФ, съдържащо указания във връзка с плана за оздравяване. Като релевантен за делото е поставен също въпросът „В какъв срок следва да се даде съгласието на МФ по реда на чл. 189 ДОПК с предложения оздравителен план от длъжника, както и преклудира ли се тази възможност с изтичането на срока по чл. 701, ал. 1 ТЗ”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което предложеният от длъжника [фирма] план за оздравяване не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите, въззивният съд е преценил, че достатъчно основание за това е липсата на предварително съгласие на Министъра на финансите по чл. 189 ДОПК, изискуемо в настоящия случай, с оглед обстоятелството, че планът засяга публични вземания на държавата. Доколкото съдът по несъстоятелността не е дал конкретни указания за отстраняването на други допуснати в оздравителния план нередовности, решаващият състав е счел, че като причина за недопускането на същия до разглеждане следва да се приеме единствено непредставянето на съгласието по чл. 189 ДОПК. Като неоснователно е преценено оплакването на частния жалбоподател за неуведомяването му за полученото от МФ писмо, съдържащо указания във връзка с искането за даване на съгласие от Министъра на финансите. В тази насока е изразено становището, че получаването на съгласие е въпрос на процесуална активност на самия предложител, която той осъществява без съдебна интервенция, както и че съдът по несъстоятелността е длъжен да даде указания за отстраняване единствено на нередовностите на плана по чл. 700, ал. 1 ТЗ, но не и на тези, свързани с получаване на съгласие от Министъра на финансите по чл. 189 ДОПК. Не е уважено и оплакването, свързано с отказа на съда по несъстоятелността да продължи срока за представяне на съгласие въз основа на молбата му от 10.03.2014 г. Според въззивния състав, доколкото в чл. 189 ДОПК не е предвиден друг срок, съгласието на Министъра на финансите, като предпоставка за допускане на плана за разглеждане, следва да бъде налице към момента на изтичането на срока по чл. 701, ал. 1 ТЗ, респ. на срока за отстраняване на нередовностите на плана по ал. 2, когато съдът следва да се произнесе по допускането на плана за разглеждане от Събранието на кредиторите. Отделно от това, решаващият състав е взел предвид и обстоятелството, че по молба на длъжника, с разпореждане от 20.12.2013 г., от 23.01.2013 г. и от 25.02.2013 г., срокът за изпълнение на указанията относно редовността на плана, в т. ч. и за представяне на съгласие по чл. 189 ДОПК, е бил продължаван на основание чл. 63 ГПК три пъти последователно с по 1 месец, като последното продължаване е до 10.03.2014 г.
С оглед мотивите на обжалваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не може да бъде допуснато.
На първо място, следва да се посочи, че частният касатор не е формулирал конкретен правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В депозираното от него изложение са развити единствено оплаквания за немотивираност на съдебния акт, които са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да бъдат преценявани едновременно и като основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на същото. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на поставен въпрос е достатъчно за недопускане на касационния контрол. Отделно от това, не може да се счете за доказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Напротив, обжалваният акт е изцяло в съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС, тъй като съдържа подробни мотиви по всички заявени от частния жалбоподател оплаквания. А доколко същите са правилни, този въпрос е извън предмета на настоящото производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по изрично формулирания въпрос, свързан със срока за представяне на съгласие на Министъра на финансите по чл. 189 ДОПК. Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 са недоказани с оглед непосочването на релевантна съдебна практика, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно, без да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки, предвидени в него. Отделно от това, същите не могат да се приемат за осъществени, доколкото отговорът на така поставения въпрос се съдържа в самия закон – в нормата на чл. 189 ДОПК, в която изрично е посочено, че съгласието на Министъра на финансите трябва да е предварително. В този смисъл е и решение № 158 от 30.11.2012 г. по т. д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че съгласието трябва да е дадено най-късно към момента на постановяване на определението по чл. 701 ТЗ за допускане на плана.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2090 от 08.08.2014 г. по ч. гр. д. № 2543/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: