О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 787
София 24.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни…………………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1653/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ш. със съдебен адрес в София, чрез адв. Л. Л. от АК-София, срещу решение № 7 от 20.11.2012 г. по гр.д. № С-10/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.03.2012 г. по гр.д. № 39038/2009 г. на Софийския районен съд, 67 състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу В. п. *****, [населено място], за отмяна на уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата /чл.328, ал.1, т.5 КТ/, извършено със заповед № 261 от 04.06.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 2 334 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. п. *****, [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба касаторът посочва решения на Върховния касационен съд, свързани с необходимостта работодателят да поиска обяснения от служителя за всички нарушения, цитирани в заповедта за дисциплинарно уволнение /решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/2998 г. на ІІІ г.о., което е неотносимо към процесното основание за уволнение/, да посочи и докаже какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа /решение № 483 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 5084/2009 г. на ІІ г.о./ и че в тежест на работодателя е да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на работата /решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ІV г..о./. Касаторът не извежда, обаче, материалноправен или процесуалноправен въпрос, както го задължава чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Това негово задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки за значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са приповторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №
7 от 20.11.2012 г. по гр.д. № С-10/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.