4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№787
София01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 392/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 1237/08.07.2011 г. по в.т.д.№ 578/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което след отмяна на решение № 769 от 29.07.2010 г. по т.д. № 680/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО за установяване факта на нарушение и преустановяване на нарушение, изразяващо се в неправомерно използване от [фирма] на регистрирана от ищеца търговска марка „Балканска” с рег. № 64 722, за стоки от клас 29 – „месо, птици, дивеч, месни екстракти” с приоритет от 13.04.2006 г., както и иск с правно основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО за разгласяване на диспозитива на решението за сметка на ответника.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон – чл.13 ЗМГО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че в резултат на неправилно тълкуване на посочената материалноправна норма и неотчитане на методологията на сравняване на търговските марки, съобразно Методическите указания по прилагане на чл.12 ЗМГО, утвърдени от Председателя на Патентно ведомство на 18.04.2011 г., въззивният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи по спорното материално право. По съображения, подробно изложени в жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за тълкуване на нормата на чл.13, ал.1 ЗМГО. Макар и да е цитирано допълнителното основание по т.1, съобразно мотивната част на изложението, следва да се приеме, че всъщност се поддържа т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид позоваването на представени от дружеството касатор въззивни съдебни актове.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на исковете с правна квалификация чл.76, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.3 ЗМГО, въззивният съд е приел, че знакът на ответника, идентичен с марката на ищеца не се използва самостоятелно, а е комбиниран в словосъчетанието „Балканска сушеница” и поради това не е налице нарушение на правото на марка по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 ЗМГО. Независимо от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, основани само на първата регламентирана в чл.13, ал.1 ЗМГО особеност на знака, употребен от ответника при производството и разпространяването, с търговската марка „Б.”, на продукт „Балканска сушеница”, без да се твърди сходство на марката с използвания от ответника знак по см. на т.2 на чл.13, ал.1 ЗМГО, въззивният съд е преценил, че такова нарушение също би било неоснователно, тъй като словният елемент се използва като част от комбинирана марка на ответника, в която водещ е знакът „Б.” досежно идентичността на производителя на продукта. След преценка на доказателствата по делото е направен извод за основателност на направените от ответника възражения, че именно присъствието на марката „Б.” е това, което игнорира заблудата у потребителите. Този извод е мотивиран и с видимото открояване и обхвата на знака „Б.” върху маркираните продукти на ответното дружество. По отношение на приетата пред първата инстанция маркова експертиза, решаващият състав е счел, че тя би била относима само при основаване на спорното материално право на хипотезата на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Съгласно задължителните указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В случая, поставеният от касатора правен въпрос, свързан с тълкуването на чл.13, ал.1 ЗМГО, не попада в приложното поле на касационно обжалване и затова не може да счете за доказана общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. Видно от съобразителната част на решението е, че апелативната инстанция се е произнесла в съответствие с поддържаните от ищеца обстоятелства, като допълнително е изразено и становище за неоснователност на евентуални твърдения, основани на правото на маркопритежателя да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, отговарящ на условията в т.2 на чл.13 ЗМГО, а именно знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Що се отнася до направените фактическите и правни изводи на въззивната инстанция по спорното материално право, то те са в резултат на пряката правораздавателна дейност на съда, а правилността на решението е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл е и цитираното тълкувателно решение. Затова и инкорпорираните в изложението доводи, свързани с основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, не следва да се обсъждат в настоящата фаза на процеса.
Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че и поддържаните допълнителни предпоставки не са доказани. Липсват данни за влизане в сила на представените с жалбата три броя въззивни съдебни актове и затова те не попадат в обхвата на съдебната практика по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията в т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице трайноустановена съдебна практика относно съдържанието на определеното в чл.13, ал.1 ЗМГО право на марка, едно от които е правото маркопритежателят да забрани на трети лица без негово съгласие да използва в търговската дейност знак, отговарящ на някое от условията в т.1 и т.2 на чл.13 ЗМГО, съответно на чл.9, §1, б.”а” и б.”б” от Регламент /ЕО/ 207/2009.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1237/08.07.2011 г. по в.т.д.№ 578/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: