2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София,02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 345 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 599 от 07.08.2012 г. производството по ч. гр.д. № 345/2012 г. е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГТК ВКС по т.д. № 6/2012 г.
Тълкувателно решение № 6 по т.д. № 6/2012 г. е прието от ОСГТК ВКС на 06.11.2013 г., поради което и на основание 230, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде възобновено и дадено разрешение по съществото на процесуалноправния въпрос, предмет на делото.
Обжалвано е определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски. В частната жалба, постъпила от Д. И. М. от [населено място], Пловдивска област се поддържа, че съдът е определил дължимите съдебни разноски в нарушение на Наредба № 1 на ВАС за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното определение е законосъобразно.
С решение № 297 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 18279/2010 г. на Пловдивски районен съд. Въззивникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на въззиваемата разноски в производството в размер на 658,80 лева. Дължимите съдебни разноски, по искане на насрещната страна са определени при условията на чл. 78, ал.5 ГПК в по-нисък размер от изплатените 1976 лева по пълномощно от 19.10.2011 г. Съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, разноските следва да бъдат определени съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определение № 1193 от 06.04.2012 година на Пловдивски окръжен съд, искането за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски е оставено без уважение.
Възнаграждението в размер на 658,80 лева е определено точно съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – минималния размер върху интерес от 10440 лева.
Д. за определянето му в нарушение на § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. е неоснователен. Съгласно т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер – с § 2 от Наредбата се надхвърлят рамките на законовата делегация, поради което правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен – чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР Наредба № 1/2004 г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, променяйки процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 345/2012 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: