2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 01.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 1122/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и Г. А. И. – Ц. от [населено място] срещу решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 3490/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
К. [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която изцяло е отхвърлен предявеният от него срещу Г. А. И. – Ц. от [населено място] иск с правно чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 534.67 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за поръчка от 31.03.2008 г. и частично е отхвърлен предявеният иск по чл. 286 ЗЗД за присъждане на възнаграждение по същия договор за разликата от 1 950 лв. до 22 883.21 лв. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК. Според дружеството-касатор, съдът е приел, че въззивната жалба не се отнася до иска за неустойка, без да отчете обстоятелството, че първоинстанционният акт е обжалван от него изцяло, в т. ч. и по отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Релевирано е оплакване и за необоснованост на въззивното решение с твърдението, че дължимото възнаграждение неправилно е определено върху отразената в нотариалния акт цена на процесния имот 40 000 евро, а не върху цената му, обявена в служебния регистър на дружеството – 390 000 лв., в какъвто смисъл е уговорката между страните в договора за поръчка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма], [населено място] моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, свързани с приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК и на чл. 286 ЗЗД във взаимоотношенията между посредниците по сделки с недвижими имоти и техните клиенти.
Касаторката Г. А. И. – Ц. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 286 ЗЗД е уважен за сумата 1 950 лв., като поддържа всички основания за неправилност, визирани в по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че покупката на процесния имот е осъществена с посредничеството на ищцовото дружество, като твърди, че същият е изграден единствено въз основа на представената извадка от служебния регистър на насрещната страна, без да е отчетена липсата на предвидената в договора разписка, която следва да обективира изявлението на възложителя, че описаните в справката имоти са му осигурени и предложени за първи път именно от дружеството-изпълнител. Според касаторката, въззивният съд неправилно е кредитирал и показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. въпреки съдържащите се в тях противоречия и въпреки, че не съответстват на част от останалите доказателства.
Допускането на касационния контрол на въззивното решение в обжалваната от Г. А. И. – Ц. част е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Каква доказателствена сила по отношение на надлежното изпълнение на поето от изпълнителя по договор за поръчка задължение за посредничество при покупката на недвижим имот има извадката от служебния регистър на огледите; 2. Следва ли показанията на лице, намиращо се в трудовоправно отношение с една от страните по делото, да се преценяват във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК; 3. Възможно ли е срочен договор да бъде развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД преди уговорения срок в случай, че изпълнението е станало безполезно поради забава.
Касаторката Г. А. И. – Ц. оспорва подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 31.10.2011 г. Срещу подадената от нея касационна жалба такъв отговор не е депозиран от страна на търговското дружество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса.
Подадената обаче от [фирма] касационна жалба е частично недопустима. Поради това, че спорът между страните е за изпълнението на сделка, която е сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие /чл. 286, ал. 1 ТЗ/, същият се явява търговски по своя характер. Поради това, преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановеното по него решение следва да бъде извършвана с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лв. И тъй като цената на предявения от търговското дружество иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е под посочения размер, то в тази му част въззивият акт не подлежи на касационен контрол.
С оглед на изложеното, касационната жалба на [фирма] е процесуално допустима само в частта, касаеща иска с правно основание чл. 286 ЗЗД. Процесуално допустима е и касационната жалба, подадена от Г. А. И. – Ц..
За да отмени първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 36 състав и да уважи частично предявеният от [фирма], [населено място] срещу Г. А. И. – Ц. от [населено място] иск по чл. 286 ЗЗД за присъждане на възнаграждение по сключения между страните договор за поръчка от 31.03.2008 г., въззивният съд е приел, че закупуването на процесния недвижим имот от страна на ответницата Ц. е осъществено чрез посредничеството на ищцовото търговско дружество. В резултат на извършения анализ на доказателствата по делото – писмени и гласни, решаващият състав е счел за безспорно установено, че дружеството е изпълнило поетото с процесния договор задължение да предложи на възложителя недвижим имот и че закупеният от последния имот е именно този, за който е извършен огледът, удостоверен в служебния регистър с подписа на ответницата. Поради това, обаче, че по делото не е представен предварителен договор за имота, въпреки постановеното по искане на ищеца изискване на копие от същия от неучастващите в делото продавачи, въззивният съд е преценил, че уговореното в чл. 2, ал. 1 от договора посредническо възнаграждение следва да бъде определено на база цената на имота, посочена в нотариалния акт за неговата продажба – 40 000 евро, като същото възлиза на 1000 евро или 1 950 лв., за която именно сума е уважен предявеният иск. Отказът възнаграждението да бъде определено на база обявената цена на имота в служебния регистър на посредника е аргументиран с отсъствие на предпоставките по чл. 2, ал. 2 от договора, като в тази връзка съдът е приел, че от показанията на свидетелката Л. /служител на ищцовото дружество/ се установява, че съдържанието на предварителния договор е било известно на дружеството и че ответницата не е оспорвала размера на задължението си за плащане на възнаграждение, а само е отлагала неговото изпълнение. Като неоснователно решаващият състав е преценил и възражението на ответницата за недължимост на възнаграждението поради извършено от нея разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, за което е изложил съображения, че не са налице предвидените в тази разпоредба условия; че нотариалната покана за разваляне е отправена, след като нотариалната сделка за закупуване на имота вече е била изповядана; че липсват данни за връчване на поканата на изпълнителя и че не е налице твърдяната от възложителката забава в изпълнението като основание за прилагане на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като към момента на нотариалната покана уговореният от страните 6-месечен срок на договора не е бил изтекъл и че в рамките на същия ищецът е изпълнил своите задължения.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора [фирма] въпрос, свързан с приложението на чл. 269 ГПК, изобщо не следва да бъде обсъждан, тъй като същият касае разглеждането на иска за неустойка, в която част, както беше посочено по-горе, касационното обжалване е недопустимо.
Вторият въпрос на дружеството-касатор също не може да обоснове допускане на касационния контрол. В действителност, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК конкретен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 286 ЗЗД при посредническите договори за закупуване на недвижим имот, не е формулиран. Развити са общи съображения за нарастващото значение на тези договори при сделките с недвижими имоти, което поради отсъствието на изричен закон налага необходимостта изясняването и канализирането на тези отношения да бъде извършено от съдебната практика. Доколкото обаче въпросът не е отнесен към конкретния правен спор, за да се прецени дали той е обусловил неговия изход, не може да се счете, че същият отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол съобразно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, което освобождава касационната инстанция от обсъждане на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства и по отношение на поставения от касаторката Г. Ц. въпрос за възможността за бъде развален срочен договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД преди уговорения срок ако изпълнението е станало безполезно поради забава. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че договорът не е развален по реда на цитираната разпоредба не само защото изявлението за разваляне е направено преди да изтече срока на договора, а преди всичко поради това, че изявлението за разваляне е отправено след като договорът вече е бил изпълнен от дружеството и за предложения от него имот е извършена нотариалната сделка. Освен това, като допълнителен аргумент е изтъкната липсата на забава в изпълнението, а така също и липсата на данни изявлението за разваляне да е достигнало до изпълнителя. С оглед на това, не може да се счете, че посоченият въпрос се явява обуславящ за изхода на конкретното дело.
Що се отнася до останалите два заявени от касаторката Ц. въпроси – за доказателственото значение на служебния регистър на огледите на дружеството-посредник и на показанията на свидетеля, който се намира в трудовоправни отношения с едната страна, същите касаят изцяло преценката на събраните по делото доказателства и поради това са неотносими към допускането на касационното обжалване съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на тези въпроси не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, по отношение на нормите, регламентиращи допустимостта и преценката на доказателствата, в т. ч. и на свидетелските показания, не съществува необходимост от тълкуване, тъй като те са напълно ясни и не пораждат проблеми при прилагането им, а освен това по приложението им е налице богата съдебна практика.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 3490/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав по отношение на иска с правно основани чл. 286 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 3490/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав в частта, касаеща иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В частта, с която касационната жалба на [фирма], [населено място] се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: