3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
ГР. С., 12.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.06.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2421/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на СОУ „Н. Б.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. № 872/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „начален учител по английски език”, извършено със заповед на работодателя от 20.03.13 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не поставя обаче конкретен правен въпрос от предмета на спора, нито обосновава специфичните допълнителни предпоставки на това основание, разяснени по съдържание и цел в ТР №1/19.02.10 г. Излага доводи за неправилност на решаващия извод на ОС за несъответствието на тежестта и значимостта на извършените дисциплинарни нарушения с наложеното за тях най-тежко дисциплинарно наказание. Намира, че ищцата като преподавател в училището е обучавала ученици в последен клас с профилирано изучаване на английски език. Извършените нарушения пряко влияят върху тяхното образование и професионална реализация и този факт увеличава многократно тежестта на безспорните откъм извършването им нарушения. Тежестта на нарушенията следва да бъде преценена с оглед на всички възможни тежки последици. Неправилен според касатора е и изводът на ОС за изолираност на нарушенията – не може да се говори за изолиран случай, когато ищцата е прилагала еднаква погрешна методика в обучението на учениците.
В ТР №1/10 г. е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторът. Освен това в практиката на ВКС по делата за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че „дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол” / р. по гр.д. №1040/10 г. на четвърто г.о./. В случая въззивният съд е приел, с оглед направеното от ищцата в тази насока оспорване, че тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и субективното отношение на служителката към него не обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ищцата е извършила нарушения на тр. дисциплина, които най-общо се изразяват в неправилен подход на преподаване в 12 „в” клас; нарушенията са изолирани, извършени са непосредствено след придобиване от ищцата на необходимата квалификация за преподаване на англ. език на друго ниво /тя е преподавала англ. език в началните 2,3 и 4 клас, но за текущата учебна година й е възложено да преподава и в 12 клас в СОУ/. Допуснатите нарушения са в преподаването на паралелка от горния клас, възложено на ищцата за пръв път през текущата учебна година, като не е установено училищното ръководство да я е подпомогнало активно, въвеждайки я в спецификите и отговорността на това преподаване. Не се установява на ищцата да са налагани други дисциплинарни наказания, нито срещу нея да има и други оплаквания, освен от учениците в 12 в клас и родителите им. При тези данни въззивният съд е приел, че нарушенията са изолирани, допуснати са от ищцата като млад и нов учител на горния клас, който все още няма необходимата вещина, чувствителност и опит за преподаването там и затова – недотам тежки, за да й се наложи дисциплинарно наказание уволнение. Или изводите на въззивния съд по приложението на чл.189 КТ са съответни на практиката на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването – касаторът не е поставил ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, нито е обосновал специфичните допълнителни предпоставки на твърдяното осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, за което е възразила и ответницата по жалба. Освен това въпросите за задължителността и критериите на преценката по чл.189 от КТ при налагане на дисциплинарно наказание са разработени в съдебната практика, на която въззивното решение съответства. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №872/13 г. от 27.12.13 г.
Осъжда СОУ „Нешо Б.”, [населено място] да заплати на С. И. Г. деловодни разноски за тази инстанция от 350 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: