3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр. София, 16.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 534/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „А.” със седалище в гр. Благоевград – чрез процесуалния представител адв. М. Б., срещу решение № 106 от 19.02.2010 г. по гр. д. № 1407/2008 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 51 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 171/2006 г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционното решение, по предявен от прокурор в О. прокуратура – Благоевград иск с правно основание чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ във вр. с чл.13, ал.1, б.”б” от ЗЮЛНЦ, е прекратено С. с нестопанска цел „А.” – гр. Благоевград и на основание чл.13, ал.4 от ЗЮЛНЦ е назначен ликвидатор на С.то – председателят на Управителния съвет Е. Ф.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Касаторът твърди, че въззивният съд е интерпретирал неправлино събраните по делото доказателства и е достигнал до необосновани изводи относно целите и характера на извършваната от С.то дейност. Позовава се на необсъждане на показанията на свидетеля И. М. като сочи, че те са от съществено значение за изясняване на причините, наложили необходимостта от регистриране на С. „А.”, неговия членствен състав и дейност.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се излагат съображения за наличие визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са обосновани с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, и необходимостта от касационно обжалване произтича от една от съществените функции на Върховния касационен съд – да упражнява контрол по точното прилагане на закона и да не допуска решения, постановени при нарушение на материалния закон. Материалноправният въпрос не е формулиран или посочен от касатора, а приложното поле на обжалването е аргументирано единствено с неправилността на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Благоевградски окръжен съд решение по гр. д. № 171/2006 г. за прекратяване на С. с нестопанска цел „А.”, регистрирано с решение № 3047 от 06.12.2005 г. по ф. д. № 15472/2005 г., Софийски апелативен съд е приел, че С.то извършва дейност в нарушение на Конституцията на Република България, закона и добрите нрави, с което е осъществено основанието на чл.13, ал.1, б.”б” от ЗЮЛНЦ във вр.с чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ за неговото прекратяване. Анализирани са задълбочено и обстойно събраните в първоинстанционното и във въззивното производство писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебна теологична експертиза, въз основа на които съдът е достигнал до извод, че като юридическо лице с нестопанска цел С. „А.” осъществява публично изповядване на религия чрез извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Оттук е обосновано становище, че извършваната от С.то религиозна дейност е в нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.1 от Закона за вероизповеданията, тъй като религиозната общност на ахмадитите не е регистрирана като религиозна институция по смисъла на §1, т.3 от ЗВ със статут на юридическо лице, за да е допустимо регистриране на С. с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на следваното от нея вероизповедание.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол предпоставя едновременното осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК – решението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по предмета на делото, и на соченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК нито е формулиран, нито е посочен правен въпрос, който според вижданията на касатора е обусловил изхода на конкретното дело, приключило с уважаване на предявения срещу него иск по чл.431, ал.3 от ГПК /отм./ във вр. с чл.13, ал.1, б.”б” от ЗЮЛНЦ. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано единствено с материалната незаконосъобразност и с необосноваността на атакувания съдебен акт, като по този начин въведените в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване са отъждествени с предвидените в чл.281, т.3 от ГПК основание за касационно обжалване. Поради отсъствие на други доводи, извън тези за неправилност на решението, обуславящият въпрос не би могъл да бъде уточнен от настоящия състав на касационната инстанция съобразно правомощията в производството по чл.288 от ГПК, изяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и с оглед указанията в т.1 от цитираното решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се налага обсъждане на соченото от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Независимо от извода за отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, въззивното решение не би могло да се допусне до касационен контрол и заради липсата на допълнителната предпоставка, специфична за визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание – въпросът, обусловил изхода на конкретното дело, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се позовава на значимост на правния спор /а не на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос/ само за точното прилагане на закона, не и за развитието на правото, което само по себе си съставлява пречка за достъп до касационен контрол.
Поради изложените съображения решението по гр. д. № 1407/2008 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1407/2008 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :