2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№789
София, 15.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 51 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 352 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 1237/2008 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 7 от 08.03.2007 год. по гр.д.№ 789/2005 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] и А. Н. К. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на право на строеж, материализиран с нот.акт № 37 т.ІІ рег.№ 4992 д.№ 181 от 2004 год. на нотариус с рег.№ 264.
Първоинстанционният съд е приел, че [фирма] няма качеството на кредитор на [фирма], поради което и искът на акционерното дружество за прогласяване за недействително по отношение на него на разпореждането на длъжника му с вещни права в полза на А. К. е неоснователен.
Съставът на САС е съобразил указанията, дадени от ВКС с Решение № 450/2008 год. по т.д.№ 151/2008 год. на І т.о. с което е било отменено предходното въззивно решение и делото – върнато за ново разглеждане. Въз основа на влязло в сила осъдително решение по гр.д.№ 336/2004 год. на Костинбродския районен съд е приел, че [фирма] има материалноправната легитимация на кредитор с парично вземане, възникнало преди датата на сделката за която се твърди, че е увреждаща, но не са налице другите предпоставки за уважаване на павловия иск – увреждане интересите на кредитора и знание на приобретателя за увреждането.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието по т.1 се свързва с определение по чл.288 ГПК на ІІ т.о. на ВКС и 3 бр. решения на 3-членни състави на ВКС и ВС на НРБ, постановени при действието на ГПК. Твърдението е, че изводът на САС за наличието на увреждане е в противоречие посочените съдебни актове. Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а и не може да се изведе от съдържанието на изложението. Доводите по него са за неправилност на изводите на САС досежно наличието на увреждането, като се въвежда и твърдението за симулативна цена, по-ниска от действителната. Но дори да би се приело, че правният въпрос касае преценката, кога една сделка е увреждаща по смисъла на чл.135 ЗЗД, то и в този случай касационен контрол не може да бъде допуснат, поради това, че цитираната съдебна практика няма характера на задължителна – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и противоречие по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото посочените съдебни актове не съдържат противоречащо си произнасяне, а и изводът на състава на САС се основава единствено на доказаността на конкретни факти и обстоятелства по спора. Липсва каквато и да било обосновка за прилагането на т.3 на чл.280о ал.1 ГПК.
Разноски на ответната страна не се дължат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 352 от 02.07.2010 год. по т.д.№ 1237/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.