О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№671
гр. София,05.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 671 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по иска [фирма], [населено място], срещу определение № 181/11.10.2011г. по гр. дело № 348/2010г. на Окръжен съд- [населено място], с което е прекратено производството по делото, образувано по подадена от него въззивна жалба вх. № 1127/31.05.2011г. срещу решение № 84/13.05.2011г. на Районен съд –Златоград по гр.д. № 177/2010г., с което е уважен иск по чл.422 от ГПК.
Частният жалбоподател, чрез особения си представител, прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му. Особеният представител сочи, че след като определението за назначаването му не е отменено, той е длъжен да осъществи защитата на ответника. Твърди, че са налице условията за залепване на уведомление по чл.47 от ГПК по отношение на ответника по иска, към който ред на уведомяване препраща и специалната разпоредба на чл.50, ал.4 от ГПК при връчване на книжа и съобщения на търговци. Ето защо, намира, че са налице предпоставките за назначаването му за особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК, която хипотеза е различна от тази по назначаване на особен представител по реда за предоставяне на правна помощ по ЗПП.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна. Поддържа, че представителната власт на особения представител е само в рамките на първоинстанционното делото, поради което се е прекратила с постановяване на решението от районния съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Окръжен съд – Смолян е прекратил производството по въззивната жалба, като е приел, че производството не е иницирано от надлежна страна, респ. не е налице правото на жалба, тъй като жалбата е подадена от особения представител на ответника, [фирма], назначен в нарушение на чл.5 от Закона за правната помощ, тъй като правна помощ по делата се предоставя само на физически лица, но не и на търговци.
Производството по гр.д. № 177/2010г. на Районен съд- Златоград е образувано въз основа на предявен от [фирма] срещу [фирма] положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Изпратената до ответника за отговор искова молба с приложенията е връчена на адреса на сина му, К. Д., а призовката за първото открито съдебно заседание по делото, е върната с удостоверяване от 13.10.2010г., че лицето със семейството си е в чужбина за неопределено време.
След приключване на съдебното дирене, районният съд е отменил хода на устните състезания, приемайки, че ответникът е бил нередовно призован, като е постановил призоваването му да се осъществи при условията на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление.
При изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, в уведомлението, оформено на 24.11.10г., отново е отбелязвано, че лицето е в чужбина за неопределено време и адресът е неизвестен.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител след направено от съда искане по чл.254 вр. чл.18, т.3 от ЗПП и уведомително писмо по чл.26, ал.1 от ЗПП от АК-С. за определяне на адвокат и внасяне на разноските за особения представител от ищеца.
Особеният представител на ответника е подал жалба срещу решението на районния съд, с което е уважен иска по чл.422 от ГПК, а по-късно и срещу определението на окръжния съд, с което се прекратява производството по жалбата.
Подадената от особения представител частна жалба срещу прекратяване на производството по въззивната жалба е върната с разпореждане на Окръжен съд-Смолян, което е отменено с определение № 761 от 03.09.2009г. по ч.т.д. № 260/ 2012г. на ВКС, ТК, II ТО. В последното е прието, че особеният представител е назначен не по реда за предоставяне на правна помощ по чл.95 и сл. ГПК вр. чл. 5 ЗПП, а по чл.48, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр. 100/ 2010г. Изложени са допълнителни съображения, че дори в случая да е налице неправилно предоставена правна помощ по реда на чл.95 ГПК вр. ЗПП, то не е спазен специалния ред, по който се прекратява или лишава страната от предоставена правна помощ, установен, за да се гарантира защитата на ползващото се от същата лице.
Определението за прекратяване на производството по въззивната жалба е правилно.
На ответника по реда на чл.46, ал.2 ГПК са връчени преписи от исковата молба с приложенията към нея. С получаването на книжата от домашно лице на адреса /от сина на ответника – физическо лице/, съгласно чл.46, ал.4 ГПК, се смята, че връчването е извършено на адресата. С призовката страната е уведомена и за задълженията й по чл.40 и чл.41 от ГПК и последиците от неизпълнението им.
При призоваването на ответника за открито съдебно заседание на два пъти – на 13.10.2010г. и на 24.11.10г., е удостоверено, че лицето е в чужбина за неопределено време. Доколкото между двете удостоверявания има период по-голям от един месец, следва да се приеме за удостоверен факта, че страната е заминала в чужбина за повече от един месец.
Предвид изложеното, осъществен е фактическият състав на чл.40, ал.2 вр. ал.1 ГПК, като ответникът е бил длъжен да посочи съдебен адресат в седалището на съда, на който да се връчват съобщенията, за което задължение и последици от неизпълнението му, той е уведомен с призовката, с която му са връчени редовно преписите от исковата молба с приложенията към нея.
С оглед неизпълнението от ответника на задължението му по чл.40 , ал.1 ГПК, всички съобщения, адресирани до него, на основание чл.40, ал.2 ГПК, се считат връчени с прилагането им към делото.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за призоваване на страната чрез залепване на съобщение по чл.47 от ГПК, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответника при този начин за връчване на съобщения.
При назначаване на особен представител на страната, представителната власт не възниква посредством упълномощаване от страната т.е. чрез едностранно волеизявление на страната, а произтича от акт на съда, постановен при наличието на законоустановени предпоставки. При липсата им не е налице надлежно учредяване на представителна власт в полза на особения представител, независимо определението на съда за назначаването му. Същото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол посредством обжалване с частна жалба, като контролът относно законосъобразността на определението за назначаване на особен представител се осъществява при обжалване на крайния акт на съда – постановеното по делото решение.
Липсата на надлежно учредена представителна власт на особения представител в хипотеза на липса на предпоставките за назначаването на такъв, извън случаите на предоставяне на правна помощ, води до порок на подадената от страна на особения представител въззивна жалба, който не може да се санира. Следователно, въззивната жалба на ответника, като подадена от особения му представител при липса на представителна власт, е недопустима, поради което определението за прекратяване на въззивното производство, образувано въз основа на нея, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не е налице нарушение на процесуалните права на страната, тъй като тя се поставя в положението, което би имала, ако не беше налице незаконосъобразното назначаване на особения представител.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по съображения, различно от изложените от въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181/11.10.2011г. по гр. дело № 348/2010г. на Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.