О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 16.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5828/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Й. и М. Х. Й. чрез адв. А. и адв. Х. срещу въззивно решение №315 от 13.06.2013г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 108/2013год. С това решение е обезсилено решение № 25 от 07.05.12 г., постановено по гр. д. № 1102/10г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено частично мотивираното искане, предявено от К. – сега КОНПИ / Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ против ответниците – съпрузите Б. С. Й. и М. Х. Й., над доказаните 4 593, 98 М. до претендираните 4 703, 40 М., като недопустимо; отменено е решението в частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на движимо имущество, собственост на ответниците , съставляващо лек автомобил “Мерцедес – 190” с ДК [рег.номер на МПС] , цвят сив, дата на първа регистрация 07.02.1991 г., рама № W., двигател № 10291010032935E90 и лек автомобил “Сеат Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , цвят сив, дата на първа регистрация 17.09.1992 г., рама № V., двигател № R. – със снета регистрация и бракувани, вместо което е постановено отнемане в полза на Държавата от съпрузите Й. на сумата 4 736.70 лева – придобивна стойност на горепосочения лек автомобил марка „Мерцедес-190“ и сумата 3 386.99 лева – придобивна стойност на горепосочения лек автомобил марка „ Сеат Т. “; потвърдено е решението в останалата му част и са осъдени ответниците да заплатят на КОНПИ деловодни разноски за настоящата инстанция, изчислени съобразно уважената част на искането, в размер на 10219.00 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касаторите за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Считат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите “ следва ли съдът да изследва обективно всички събрани доказателства по делото и всички доходи на ответниците” и “ следва ли след като има тежест – залог при заем и вещно право на ползване от страна на трето лице този имот да се отнема в полза на държавата без това да се опише в решението” , които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , в противоречие с практиката на ВКС . Касаторите не обосновават в какво се състои противоречието и с коя практика – казуална или задължителна, не се позовават и на конкретни съдебни актове. Посочват в изложението си и това, че друг въпрос решен в противоречие с практиката е това, че “въззивният съд приема, че ответниците следва да докажат законен източник на доходи, а когато посочват, че средствата от един имот са вложени за закупуване на друг имот ,въззивният съд не приема,че е налице трансформация на имуществото, а оценява всеки един придобит имот поотделно и приема, че придобитото имущество е над предвидения в закона минимум”. Поради изложеното считат, че следва решението да се допусне до касационно обжалване.
Ответната страна КОНПИ в представен писмен отговор взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирани страни в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове решаващите си изводи въззивният съд е приел, че за основателността на искането законодателят е предвидил наличие на следните комулативно дадени предпоставки: За проверявания период проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност / над 60000лв./, което да не е отчуждено по друг ред, да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл. З, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице и имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпцията, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на искането за отнемане на имущество. Имуществото, чието отнемане в полза на Държавата може да се претендира по реда на този специален закон, съставлява именно облага от престъпна дейност на проверяваното лице и целта на отнемането е да се предотврати и да се ограничи извличането на такава облага. Ето защо в процеса по отнемане на имущество в полза на Държавата молителят – КОНПИ, е длъжен наред с посочените по-горе елементи във всички случаи да установи наличието на връзка – пряка или косвена между придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира и установената и наказана конкретна престъпна дейност на проверяваното лице. След анализ на доказателствата е приел и това, че придобитото от ответниците в процесния случай имущество, предмет на искането, е на значителна стойност – надхвърляща определения от законодателя минимум от 60 000 лв. В тази насока Апелативният съд е приел и това, че относно стойността на имуществото следва да бъде приета действителната пазарна стойност към момента на придобиване, съставляваща обективна величина, използвана от законодателя в специалния закон, намиращ приложение в случая. По арг. от чл. 4, ал. І и § 2, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./ е обосновал извод, че относно стойността на придобитото имущество през проверяван по реда на този закон период следва да се приложи сборна пазарна стойност на всички придобити имущества, която да се съпостави с друга обективна величина за същия период – доходите на лицето със законен източник към съответния момент на придобиване, преценени на база минимална работна заплата / М./ за страната предвид инфлационните процеси, деноминацията на лева и икономическата обстановка. Съдът е приел също, че през проверявания период ответниците са установили приходи със законен източник в размер, значително по-малък от размера на разходите им – за живот, издръжка на семейството и на трите деца до навършване на пълнолетие и за придобиване на активите, формиращи имуществото, чието отнемане се претендира от КОНПИ;че установените доходи със законен източник през проверявания период възлизат на 407.98 М.; към тях следва да се добавят доходите от законна търговска дейност на Й. – 207.60 М. или общо 615.58 М. през проверявания период 01.01.97 г. – 03.08.2010 г. Съпоставката на последните с разходите за издръжка на семейството, за живот в чужбина и за придобиване на активите, предмет на мотивираното искане, обосновавал извод, че реализираните доходи от двамата ответници са крайно недостатъчни, предвид на което същите са придобити с незаконен източник и е налице обосновано предположение, че са с произход – наказаната престъпна дейност на ответника Й.. При така приетото за установено съдът е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, включително възможност да се направи обосновано предположение, че имуществото, чието отнемане се претендира, е придобито пряко или косвено от установената престъпна дейност на ответника; че естеството на наказаната престъпна дейност на ответника Й. – трафик на жени с цел осъществяване на проституция, предполага именно извличане облага от самата престъпна дейност, поради което и в разглеждания случай не е опровергана презумпцията на закона, че при липса на законен източник на доходи, се предполага имуществото, предмет на искането, да е придобито от престъпната дейност на проверяваното лице; че в случая посочената връзка безспорно е налице както с оглед на естеството на самото престъпление, така и с оглед на установения в процеса висок стандарт на живот на проверяваното лице – ответника Й., така и на семейството му при очевидно недостатъчни за такъв стандарт доходи със законен източник.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира следното :
В изложението не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Според разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си касаторите са формулирали два въпроса: “ следва ли съдът да изследва обективно всички събрани доказателства по делото и всички доходи на ответниците” и “ следва ли след като има тежест – залог при заем и вещно право на ползване от страна на трето лице този имот да се отнема в полза на държавата без това да се опише в решението”. По такива въпроси съдът не е давал правно разрешение. По същество първият въпрос е оплакване за необоснованост на решението поради непълен анализ на доказателствата. Така поставен въпросът не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация, тъй като е касационно основание, което подлежи на преценка в случай, че решението бъде допуснато до касационно разглеждане. Касационно оплакване е по съществото си и вторият поставен въпрос, към който касаторите привързват свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Следва да се има предвид, че съдържанието на правния въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е разяснено в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, в която е отразено, че въпросът трябва да бъде разрешен от въззивния съд, от което следва, че въпроси, поставени от страната извън произнасянето на същия съд не са общи основания по разпоредбата на ГПК. Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са съсредоточили обосновката на становището си с доводи за непълнота на доказателствата и за процесуални нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК, които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на втората фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение и във връзка с повдигнатия от касаторите въпрос за това, че “въззивният съд приема, че ответниците следва да докажат законен източник на доходи, а когато посочват, че средствата от един имот са вложени за закупуване на друг имот ,въззивният съд не приема,че е налице трансформация на имуществото, а оценява всеки един придобит имот поотделно и приема, че придобитото имущество е над предвидения в закона минимум” . На първо място въпросът не е правен и не е обвързан с решаващите изводи на съда и с приетите от него правни разрешения, а с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, дори релевантни за спора, са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за достъп до касация. Тълкувайки събраните доказателства съдът е направил фактически изводи, но не е дал правно разрешение на въпроса, свързан с начина, по който следва да се тълкуват и ценят доказателствата, представени от ответниците.
Предвид изложеното не са налице основанията, поддържани от касаторите, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват, но същите следва да заплатят в полза на ответника КОНПИ на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 10219лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №315 от 13.06.2013г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 108/2013год.
ОСЪЖДА Б. С. Й. и М. Х. Й. да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество деловодни разноски в размер 10219лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: