Определение №79 от 21.1.2015 по гр. дело №5674/5674 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 79

София, 21.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември……………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 5674/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. п. – С. е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 1157 от 09.06.2014 година по гр.д. N 4/2014 година на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6277 от 26.08.2013 г, постановено по гр.д. № 17128/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът К. Н. С. от [населено място], редовно уведомен за подадената касационна жалба, не изразява становище по същата. Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Във връзка с формулирания процесуалноправен въпрос относно прилагането принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Противоречива практика по материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, касаторът обосновава с решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 153/10.05.2012 г. по гр.д. № 489/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 647/19.04.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г. на САС, ГО, 1-ви състав.
Жалбоподателят не е формулирал ясни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се поддържа, че следва да се разгледа въпросът „за определяне на неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД”, както и материалноправният аспект на същия въпрос – „определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ”. Касаторът счита, че в случая то е силно завишено и определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което въззивният съд е определил в размер на 12 000 лева, като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд относно размера и характера на претърпените вреди. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1157 от 09.06.2014 година по гр.д. N 4/2014 година на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top