5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №724/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Я. чрез адв. М. М. срещу решение от 04.01.2011г. по гр.дело № 1843/2010г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение №44 от 04.06.2010г на Районен съд [населено място] , уважен е иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД,въз основа на конвертиран в предварителен договор за покупко- продажба на имот нищожен нотариален договор
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставят въпросите може ли признат за нищожен с влязло в сила решение поради липса на съгласие нотариален договор да се конвертира в предварителен ,не е ли това решение задължително в своя диспозитив за съда , пред който е предявен иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД и може ли този съд да приеме друго основание на нищожността ,като липса на форма ; от кой момент започва да тече погасителната давност за иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД при конвертиране на недействителния нотариален договор във валиден предварителен договор, представлява ли редовно плащане на задължението за връщане на цената по нищожния договор превода чрез съдебен изпълнител , по изпълнително дело , от кой момент се погасява това задължение и пр. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по третия от въпросите и се прилагат решения от съдебната практика ,изтъква се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият въпрос в изложението, както и вторият, формулиран като негово доразвитие и уточнение , ще е относим към решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока , само ако се приеме неоснователният в случая довод на защитата , че договорът между страните за покупко- продажба в нотариална форма ,за чието конвертиране като предварителен същите спорят сега , е бил прогласен за нищожен именно поради липса на съгласие-чл. 26 ал.2 предложение второ от ЗЗД , тъй като влязлото в сила решение по приключило между същите страни гражданско дело обвързва тях и съда в буквалното съдържание на диспозитива , без връзка с мотивите и основанието на иска . В случая обаче е налице решение с диспозитив , в който се прогласява нищожност , потвърдено от горната инстанция с друг решаващ мотив и друга квалификация по основанието на разгледания иск : недействителността е поради неспазване изискването за форма на пълномощното, с което се е легитимирал представителят на продава по сделката От мотива в решението на Върховен касационен съд собствено следва , че изтъкваното от защитата основание на разгледания и уважен иск „липса на съгласие” по смисъла на чл. 26 ал.2 от ЗЗД , по-горният съд не е приел за предявено основание , а за неправилно дадена от по-долната инстанция квалификация . Поради това Върховен касационен съд с решение е оставил в сила съдебния диспозитив с други мотиви , а не го е обезсилил .Потвърденият съдебен диспозитив по приключилия между страните спор е бил с редакция за прогласяване на договора за продажба като сключен при липса на съгласие, но е цитиран чл. 26 ал.2 предл. трето от ЗЗД .По- същественото е , че не сочената правната квалификация на произнесения иск , дори тя да е отразена в съдебния диспозитив , а произнесеното основание на иска формират сила на пресъдено нещо по спорния предмет. Константното разбиране в съдебната практика, включително тълкувателната, е че следва да се прави разлика между основание на иска и квалификация. .Дори една правна квалификация да е останала отразена в потвърдения диспозитив , щом тя е приета за неправилна от горестоящия съд , съображенията на последния са определящи за предметните предели на силата на пресъдено нещо , когато следва да се прецени кое произнесено основание на иска обвързва страните. Преценката на съда по основанието на чл. 19 ал.3 от ЗЗД , когато е сезиран с последващ спор във връзка с конвертирането на нищожна покупко- продажба на имот в предварителен договор ,е правилна , ако е съобразена с действително установеното между страните, а не с част от текст на диспозитива , изтъкван без връзка с мотивите на влязло в сила решение. Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с първите два въпроса.
На следващо място е поставен въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД при конвертиране на недействителния нотариален договор във валиден предварителен договор. Довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се подкрепя с прилагането на решения №2092/1970г по гр.д№1365/70г Іг.о и решение №6/1971г по гр.д№110/1971г ОСГК.
Няма противоречие в съдебната практика по въпроса, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред се погасява с изтичане на общата петгодишна давност , но нито в цитираните конкретно решения , нито в трайната практика на Върховен касационен съд се приема безусловно , че началото на давностния срок винаги е датата на сключване на предварителния договор , който извод защитата неаргументирано извежда и поддържа. Началото на погасителната давност при облигационни права и задължения , каквото е и поетото с предварителен договор , поначало се свързва с падежа им и възможността да се иска изпълнение , който момент може да е различен от датата на сключването на договора и е в зависимост от модалитетите по сделката , а в случая е в зависимост от момента на установената между страните по съдебен ред недействителност на нотариално изповяданата покупко- продажба , тъй като от този момент купувачът може да се позове на конвертиране на нищожния нотариален акт в предварителен договор . Константно в съдебната практика е и разбирането , че за да произтекат вземанията , свързани с нищожността на нотариалната сделка (да се иска връщане на даденото , да се иска сключване на сделката отново и пр.) нейната недействителност следва да се прогласи от съда. Въззивният съд по настоящето дело е дал разрешение в същия смисъл . Спорният въпрос в цитираното решение №6/1971г по гр.д№110/1971г ОСГК е бил друг – променя ли се началната дата на давността , ако купвачът е получил владението. Отговорът е отрицателен , но той няма връзка с решаващите изводи на съда в настоящия случай и обстоятелствата по настоящето делото , които са обусловили тези изводи и същевременно са от решаващо значение за неговия изход . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос .
Върховен касационен съд не приема и довода на защитата ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване по четвъртия въпрос в изложението, относно момента на изпълнение на задължението за връщане на даденото по нищожния нотариален договор ,в случая цената ,съответно значението на така изтъкнат след завеждане на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД факт ,при положение че длъжникът е внесъл сумата по сметка на съдия- изпълнител . Въззивният съд е приел неотносимост на факта поради това ,че до завеждане на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД на основание конвертиране на сделката , ефективно връщане на платената цена няма, т.е плащането не е получено .
Касаторът не е обосновавал и не сочи никое от конкретните основанията по чл. 280 ал.1 във връзка с поставения въпрос ,те не са и налице. Поначало несъстоятелна е тезата, че като е предприел действия , за да удовлетвори едно произтичащо от недействителността на нотариалната сделка право на вземане , което право кредиторът не е предявил или по което , с оглед интереса си ,не желае удовлетворение,длъжникът може да препятства упражняването на друго право ,което кредиторът е предявил спрямо него по съдебен ред и което право е от различно естество. Правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е разбиран от защитата на касатора като задължение на съда да свърже действието на длъжника с целените от него последици като ответник по оспорвания конститутивен иск. Подобна теза не може да бъде възприета като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Разрешението на въззивния съд по конкретното дело не поставя проблематика по чл. 280 ал.1 от ГПК и е изцяло в съответствие с практиката на ВКС
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.01.2011г. по гр.дело № 1843/2010г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .