6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
С., 04.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 623 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. А. Ч., приподписана от адв. А. К.-М., против решение № 424 от 31.10.2013 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 183 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 248/2012 г. на Районен съд-Девин за отхвъряне на предявения от Ш. А. Ч. против С. А. П. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на ограда и стълбище, изградени на границата на имот УПИ V-179, кв.17, собственост на Ш. А. Ч. и УПИ VІ-178, кв.17 на [населено място], общ.Д., изградени на по-малко от 3 метра отстояние и на площ 11.50 кв.м. в имота на ищеца, отбелязани на приложената комбинирана скица към исковата молба, като по този начин е преместена имотната граница между двата имота.
Ответникът по касационната жалба С. А. П. счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване.
В. производство е било образувано по жалба на Ш. А. Ч. с доводи, че районният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства; не е взел предвид безспорно установеното, че ответникът е извършил незаконно строителство на стълбище, оградено с подпорни бетонни бордове, играещи ролята на ограда, извършено на самата имотна граница, както и на 9,70 кв.м. в имота на ищеца, без негово съгласие и без строителни книжа; неправилно е дал приоритет на заключението на вещото лице инж.М., въпреки че в него не е посочено къде точно минава имотната граница, позовавайки се на „геодезическо трасиране“, извършено от фирма по възлагане на ответника /което в случая е ирелевантно, тъй като имотната граница по плана от 1990 г. изцяло съвпада с парцелната граница по плана от 1960 г./; неправилно съдът е основал изводите си на Писмо изх.№ ДС-111-176/01.02.2011 г. на началник сектор С. при РДНСК-Ю., което не е индивидуален административен акт и не се основава на констативен акт, съставен по надлежен ред и необосновано не е кредитирал заключенията на вещите лица В. и С., от които безспорно се установява местоположението на вярната имотна граница и навлизане на строежа на ответника в имота на ищеца; неправилно е приложена нормата на чл.48, ал.4 ЗУТ, отнасяща се до огради, без да се вземе предвид, че предмет на делото е незаконен строеж на стълбище, което е изградено без строителни книжа, като без значение е дали стълбището е част от вертикалната пранировка, след като е реализирано на имотната граница и в 3-метровото сервитутно отстояние, за което е необходимо писмено съгласие на ищеца с нотариална заверка на подписа.
В. съд е приел за установено, че страните са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти по плана на [населено място], общ.Д., като с писмо изх.№ ДС – 111- 00 – 176/21.02.2011г. РДНСК С. е уведомила ищеца по подадена от него жалба, че при извършената проверка на място е установено, че в УПИ VІ-178, кв.17 по плана на селото, собственост на С. П. има изградено стълбище, като част от вертикалната планировка на имота и не е констатирано незаконно строителство. Ищецът е уведомен, че за установяване на обстоятелството дали част от стълбището попада в неговия имот, следва да ангажира лицензиран геодезист, който да материализира границите между двата имота, което не е от компетенцията на РДНСК Ю. сектор С..
Съдът е възпроизвел констатациите на съдебно техническите експертизи, изпълнени от вещите лица В., инж.И. М. и Р. С., както и събраните гласни доказателства. Посочил е, че основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия да му пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Приел, че че спорен по делото е въпросът построените от ответника бетонова ограда и стълбище на границата между двата имота, навлизат ли в имота на ищеца и пречат ли му да упражнява правото си на собственост. Изслушаните три СТЕ дават различен отговор на тези въпроси. Относно обстоятелството има ли навлизане на построеното от ответника в имота на ищеца е възприета геодезическата експертиза на вещото лице инж.М., изготвена въз основа на приложения протокол за трасиране от 16.01.2013 г., като на приложената скица с черен цвят са очертани имоти с пл.№№ 179 и 178 по плана на [населено място] от 1990 г., а със зелен цвят границите на имот пл.№ 179 от екзекутивната геодезична снимка и съвместяването е извършено, за да илюстрира различията между идентични елементи-граници и сгради, но не и да определи с абсолютна стойност отклонение на съществуващата на място граница между имотите с тази по плана. Вещото лице е посочило, че отклоненията са в границите на максималните стойности на допустимите грешки, определени с чл.18 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като има предвид деформацията на плана и неговия мащаб 1:1000. Вещото лице инж.М. установява в заключението си, че съществуващата на място ограда не навлиза в имот пл.№ 179, след геодезическото трасиране на граница, като в съдебно заседание уточнява, че и стълбището е до границата на зелената линия. Не се оспорва от ищеца, че той е поставил дървената ограда между неговия имот и имота на ответника и след като нито се твърди, нито се установява тази ограда да е премествана от ответника, за да бъде построено процесното стълбище и бетонова ограда, то не е налице навлизане в имота на ищеца. Вещото лице В. уточнява в заключението си, че на място по крайните точки и чупките на спорната имотна граница няма стабилизирани по геодезичен способ точки, т.е. границата между УПИ V-179 и УПИ VІ-178 не е трасирана и ако се извърши геодезично трасиране, тогава по-точно ще се определи има ли отклонение и с колко, като в този смисъл са и препоръките на РДНСК. След като такова трасиране е извършено с приложения по делото протокол, то следва да се приеме, че заключението на вещото лице инж.И. М., извършено въз основа на този протокол, както и обстоятелството, че това вещо лице е геодезист, е по-точно от това на вещите лица В. и С., които са строителни техници и при изготвяне на заключенията им не са ползвали протокола за трасиране. По тези съображения е прието за неоснователно възражението в жалбата, че не следва да се дава приоритет на вещото лице М..
Счетено е, че е без правно значение дали процесната ограда и стълбище са построени без строителни книжа, тъй като самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост /в този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК по Решение № 690/08.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3394/2008 г., I..о./ Поради това е прието, че неоснователно в жалбата се поддържа оплакване, че съдът не е съобразил, че за процесният строеж на ответника не са издавани строителни книжа и извършеният от него строеж е незаконен, поради което е направил необоснован извод за неоснователност на иска. За построяването на стълбище не се изисква разрешение за строеж, а само конструктивно заключение, а съгласно чл.48, ал.4 ЗУТ е допустимо плътна ограда да бъде изградена и без съгласие на заинтересования собственик, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, а в случая от заключението на вещото лице С. е видно, че бетоновата ограда е с височина 0,76 м, а отстоянието до жилищната сграда на ищеца е значително по-голямо, според показанията на св.Д. – между 7 и 9 м.
След като от заключението на вещото лице инж.М. се установява, че не е налице навлизане в имота на ищеца и след като поставената от самия него дървена ограда не е измествана и се намира до изградената от ответника бетонова ограда и стълбище, то ищецът не установява по какъв начин ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост, конкретно да ползва гаража си, след като от заключението на вещото лице С. се установява, че построеният от ищеца гараж в имота му не е застроен по одобрения проект, което обстоятелство не е оспорено от него. След като ищещът не установява, че построеното от ответника стълбище и бетонов пояс по някакъв начин смущават или пречат да осъществява правото си на собственост, то предявеният от него негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по тях; 2. как се разпределя доказателствената тежест в процеса и следва ли страната, върху която лежи доказателстваната тежест, да докаже по несъмнен начин фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и ако не стори това, следва ли съдът да приеме за ненастъпила съответната правна последица; 3.може ли съдът да основе своите изводи само на изрбрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е, за да обоснове решението си, с което отхвърля иск по чл.109 ЗС съдът да се мотивира без да е изяснен актуалния статут и предназначение на имотите, собственост на Ч. и П., наличието и вида на изградените в тях обекти и по какъв начин същите препятстват достъпа до имота на ищеца, като не е изследван впроса дали за построяването на тези обекти има издадени съответни разрешения и дали има осигурен друг достъп до имотите на страните и по този начин съдът не е изпълнил задължението си да посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства; 2. правилно ли е приел съдът, че ако стълбището е изградено само в имот на ответника, то иска по чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен, без да се установи дали това стълбище възпрепятства ползването на имота на ищеца по предназначение, достъпа до имота му и дали накърнява правото му на собственост, т.е. дали ищецът може да упражнява правото си на собственост в пълнота; 3. има ли основание съдът да приеме, че незаконно изграденото стълбище представлява вертикална планировка, след като липсва проект, липсва конструктивно становище от главния архитект, а също по делото липсват доказателства относно въпроса за отводвяването /дори техническата експертиза, която съдът кредитира, не съдържа данни относно дъждовните и снежни води дали няма да попадат в имота на ищеца и съответно по какъв начин влияят на имота на ищеца; 4. процесното стълбище и ограда, изградени от ответника представляват ли строеж по смисъла на ЗУТ, необходимо ли е издаване на разрешения за строеж за изграждането им и попадат ли в хипотезата на чл.48, ал.4 ЗУТ.
Така поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. От една страна касаторът не сочи съдебна практика на ВКС или на съдилищата, поради което не е удостоверено противоречие на изводите на окръжния съд с практиката на ВКС, нито противоречиво разрешаван правен въпрос. От друга страна липсва обосновка на връзката между поставените въпроси и изводите на съда. П. въпроси във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните в тяхната взаимна връзка са свързани с доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице М., т.е. с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК необоснованост и съществено процесуално нарушение, въз основа на които се преценява правилността на въззивното решение с оглед доводите в касационната жалба, но които не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Въпросите относно тежестта на доказване и неизясняване на делото от фактическа страна не могат да се свържат с произнасянето на въззивния съд, който е формирал изводи във връзка с доводите във въззивната жалба, а в последната липсват оплаквания в тази насока.
При общо формулирани правни въпроси и формално позоваване на основания по чл.280, ал.1 ГПК, без да се сочи практика на ВКС, съдебна практика или необходимост от тълкуване на неясна, непълна или неточна нормативна уредба, то липсва обосновано основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 31.10.2013 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: