3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
С.,02.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 941/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] против определение № 871 от 04.11.2011 г. по ч. т. д. № 789/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 8910 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 5017/2011 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като недопустимо и неправилно. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав за недопустимост на касационното обжалване, като счита, че депозираната от него частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд определение няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК и поради това критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК за допустимостта й не могат да намерят приложение. Освен това, обосновава становището си за недопустимост на определението на ВКС и с твърдението, че е постановено по недопустим въззивен акт, доколкото процесуалният път за защита срещу неправилно връчена заповед за изпълнение е този по чл. 423 ГПК чрез подаване на възражение пред въззивния съд, но не и по пътя на обжалване отказа на първостепенния съд да разгледа възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът по частната жалба – А. П. А. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от ЗАД [фирма], [населено място] частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол на две самостоятелни основания: поради отсъствие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК и поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото се касае за търговско дело и заявената претенция е под установения от закона лимит.
Определението е правилно.
Настоящият състав споделя напълно извода, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Правилна в тази връзка е преценката на първия тричленен състав, че актът не попада в нито една от хипотезите по чл. 274, ал. 3 ГПК. Доколкото този акт има отношение само към изпълнението на присъденото вземане, същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото, нито с него се решава материалноправният спор относно съществуването на вземането. Отделно от това, недопустимостта на касационното производство произтича и от обстоятелството, че размерът на заявеното вземане /623.14 лв. – главница и 146 лв. – лихва/ е под предвидения в закона /чл. 280, ал. 2 ГПК/ минимален размер от 10 000 лв. за търговските дела. Не може да бъде споделено поддържаното от частния жалбоподател становище за неприложимост в случая на критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подадената до ВКС частна жалба следва да бъде квалифицирана като „частна жалба” по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не като „частна касационна жалба” по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК, в която хипотеза единствено би била необходима преценка по чл. 280, ал. 2 ГПК. С атакуваното определение Софийски градски съд е извършил инстанционна проверка на постановеното от Софийски районен съд определение, като е счел същото за неправилно и го е отменил, а в резултат на това е обезсилил и издаденият в полза на заявителя изпълнителен лист. Следователно, този акт има характер на въззивен акт, което определя съответно характера на подадената срещу него частна жалба като частна касационна жалба и приложимостта на изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК към преценката за нейната допустимост. Този извод се отнася за постановеното от Софийски градски съд определение в неговата цялост, в т. ч. и за обезсилването на изпълнителния лист, тъй като същото представлява само последица от приетата от съда неправилност на обжалваното първоинстанционно определение и на констатацията, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на определение № 751 от 19.10.2010 г. по ч. т. д. № 648/2010 г. на ВКС, І т. о., тъй като то касае различна от настоящата хипотеза – предмет на обжалване пред ВКС е било въззивно определение, с което е оставена без разглеждане подадена частна жалба срещу определение на районния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, т. е. касае се за определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на въззивното производство.
Поради изложените съображения, частната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. С оглед приетата от първия тричленен състав на ВКС недопустимост на касационния контрол по отношение на въззивното определение, правилно същият не е обсъждал доводите в частната жалба за недопустимост на същия акт, като тези доводи не подлежат на разглеждане и в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 871 от 04.11.2011 г. по ч. т. д. № 789/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: