2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7092/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 12.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 7092/2013 година
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решението от 18.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 293/2013 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.03.2013 год. по гр.дело № 483/2012 год. на Районен съд-Дупница, с което е признато за установено по отношение на Л. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и А. Й. А., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица], ет.2, че Г. Й. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Д. Й. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], са собственици на ? ид.ч. от подпокривното пространство(тавана) на двуетажна масивна жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в парцел VІІ-2048, в квартал 101 по регулационния план на [населено място], при съседи: улица, Н. Н., М. А., Е. и В. Г. и К. М., а по скица, издадена от А. [населено място]-сграда с идентификатор 6878.17.289.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 год. на Изпълнителния директор на А., с адрес г р.Д., [община], област К., със застроена площ 115 кв.м., с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, попадаща в поземлен имот с идентификатор 6878.17.289.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 год. на Изпълнителния директор на А. и са осъдени ответниците да предадат на Г. Й. С. и Д. Й. Ханджийска владението върху ? ид.ч.(една втора идеална част) от описаните общи части на етажната собственост.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. Б. Б. и А. Й. А., представлявани от адвокат С. В., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК понеже съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд(ВКС)-прилагат три решения без да навеждат конкретен въпрос, а излагат съображения за касиране на съдебния акт на основание чл.281, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касация Г. Й. С. и Д. Й. Х. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е настъпила погасителна давност на така предявения иск по чл.108 ЗС понеже правото на собственост не се погасява с неупражняването му, а само ако друго лице го придобие или собственикът се откаже от собствеността. Взето е предвид, че ищците и ответниците (сега касатори) в първоинстанционното производство са собственици съответно на първи и втори етаж от жилищната сграда в режим на етажна собственост, което неразривно се съчетава със съсобственост върху общите части като самостоятелните обекти не могат да съществуват, нито да се ползват без тези части – покривът и носещите стени на сградата обективно ги обслужват. Съобразена е приетата от районния съд техническа експертиза, която след оглед на място е установила, че подпокривното пространство е таван, т.е. незастроен обем между последната етажна плоча(втори етаж) и покривната конструкция, която е четирискатен покрив с височина на зида 0.85 м, а на билото 3.10 м като достъпът до него е през врата от стълбищната площадка и в него няма преграждения, поради което: процесното подпокривно пространство е обща част. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че при прехвърлянето върху конкретен обект в сградата се прехвърля съответната, а не по-голяма идеална част от общите части на сградата, при което отчуждителят не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост, за това искът с правна квалификация чл.108 ЗС е основателен до размер на ? идеална част.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представените решения за наличие на противоречива практика касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 139 от 23.11.1985 год. на ОСГК на Върховния съд(ВС) е постановено по иск с правна квалификация чл.109, ал.1 от ЗС във връзка с чл.30, ал.1 и чл.108 от ЗС и в него е прието, че съсобственик може да поиска защитата срещу друг съсобственик на правото си на собственост както и прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право;
Решение № 208 от 30.03.1995 год. по гр.дело № 115/1995 год. на първо гражданско отделение на ВС се отнася до обема на отстъпеното право на строеж (надстрояване, пристрояване) и се установява чрез способа, с който то е учредено, а когато страните уговарят в договора, че обема се определя по одобрен архитектурен проект на надстройката, суперфициарната собственост след осъществяване на правото обхваща всички обекти, предвидени в него, които са изградени в съответствие с плана (чл.63 във връзка с чл.37 от ЗС и чл.235 ПЗТСУ(отм.);
Решение № 1818 от 13.11.2002 год. по гр.дело № 2183/2001 год. на четвърто гражданско отделение на ВКС е постановено по иск с правна квалификация чл.109 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗС за достъп до стълбище като обща част на сграда в етажна собственост.
По краен извод въззивното решение е съобразено и с ТР № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС, с което е прието, че когато таванът в сграда-етажна собственост представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, той е обща част.
Понеже не са налице основанията, водещи до отмяна на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 293/2013 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ