4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
Гр.София, 29.01.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1598 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „Л – АК Л, К. и сие”, [населено място] срещу решение № 19288/12.12.14г., постановено по гр.д.№ 285/14г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 26.09.13г. по гр.д.№ 8892/12г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за признаване за установено съществуването на вземане за неустойка в размер на 10800 лв. поради разваляне на договор за наем от 23.06.10 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 23.06.10г. между страните е сключен договор за наем, в който е уговорена неустойка при забава в плащането на наемната цена в размер на 0.1% за всеки ден забава, а ако забавата продължи повече от 20 дни наемодателят има право да прекрати едностранно договора, като наемателят дължи неустойка в размер на два месечни наема. Уговорено е договорът да има действие от 15.07.10г., от която дата се дължи наемната цена и в който момент наемодателят е следвало да предаде имота на наемателя. По делото не се е спорило, че наемателят не е получил ползването на имота и не го е ползвал, като страните са разменили кореспонденция, от която се установява, че наемодателят е канил наемателя да му предаде имота и да му заплаща наемна цена, а последният заявил, че прекратява договора, тъй като договорът следвало да влезе в сила след прекратяване на друг договор на наемателя, което не се осъществило. Въззивният съд е изложил съображения, че задължението за предаване на наетата вещ от наемодателя на наемателя следвало да се изпълни в периода от 23.06.10г. до 15.07.10г. и от последната дата възниквало задължение за заплащане на наемната цена, поради което изпълнението на паричното задължение било обусловено от изпълнение на задължението за предаване на вещта. Независимо, че в отговор на нотариалната покана от 16.07.10г. наемателят само се е позовал на упражнено преди това право на прекратяване на договора, което не е установено по делото, то този документ сочел на волята му договорната връзка да се прекрати. С оглед на уговорката в договора прекратяването да настъпи след изтичане на двумесечен срок от изявлението за прекратяване, договорът е прекратен на 17.09.10г., поради което към месец ноември 2011г., когато наемодателят е твърдял, че е прекратил договора, правните последици на договора са били отпаднали. По тези съображения искът за заплащане на неустойка за разваляне на договора поради неизпълнение е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС, І т.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя въпросите: 1. Може ли въз основа на документ, съдържащ единствено декларация на страната, че договорът е по-рано прекратен, което не се установява по делото, да се направи обоснован извод, че страната е прекратила или прекратява договора?, 2. Доказва ли документ, съдържащ единствено декларация на страната, че договорът е прекратен от по-рано от страната, прекратяване на договора?, 3.Може ли документ, съдържащ единствено декларация на лицето, че договорът е по-рано прекратен, да представлява предизвестие за прекратяване на договор?, 4. Допустимо ли е съдът да излиза извън диспозитивното начало и да прави извод, че дори да не е налице валидно изявление от страна на наемателя за прекратяване на договора, то последващото деклариране на този факт да може да се счита за начална дата, от която тече срокът на предизвестието за прекратяване на договора, уговорен между страните в процесния договор?. Въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
При така заявените въпроси касаторът не е посочил законова разпоредба, която да се нуждае от тълкуване с оглед разрешаване на поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въвъдените с изложението на касатора въпроси са формулирани с оглед на приетите за установени от въззивния съд конкретни факти и обстоятелства по делото, които са обусловили правните му изводи. Преценката за упражняване на правото на прекратяване на договора и съответно за прилагане на последиците от това прекратяване се извършва от съда на база на събраните по делото доказателства. Поставените въпроси не изискват тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по фактите по спора. В касационната жалба и в изложението са наведени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, основно за необоснованост на въззивното решение с оглед на неправилното обсъждане на доказателствата по делото и формираните въз основа на тях изводи. Евентуалната неправилност на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с твърдение за прилагане и тълкуване на конкретна правна норма в противоречие с практиката на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19288/12.12.14г., постановено по гр.д.№ 285/14г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.