О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
[населено място], 10.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 24 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],гр.Р., представлявано от управителя М. К., чрез пълномощника адв. Д. Р. срещу определение № 178/02.11.2015г. по в.т.д. № 225/2015г. на ВтАС, с което е върнато обратно искане за отмяна на неприсъствено решение, подадено от частния жалбоподател, поради неотстраняване в срок на нередовността му и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Апелативен съд – Велико Търново поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че цената на иска следва да се определи по правилата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, защото не се касае до иск за съществуване , унищожаване или разваляне на договор за продажба, а до иск по чл.108 ЗС – за предаване на собствени движими вещи. Тъй като се иска предаване на движими вещи, то приложим е чл.69, ал.2 ГПК цената на иска следва да се определи от съда с помощта на вещо лице. Въззивният съд е указал на страната да представи доказателства за заплатена държавна такса изчислена при цена на иска върху стойността на процесния договор за продажба, за който синдикът твърди, че е развален извънпроцесуално. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ВтАС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.240 ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – [фирма] / н/ , чрез синдика В. С. С..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по т.д. № 110/2015г. на ОС-Русе е образувано по искова молба от [фирма] / н/, чрез синдика В. С. С. против частния жалбоподател за предаване владението върху движими вещи по 66 позиции, посочени по исковата молба, предмет на договор за покупко-продажба на изплащане от 20.09.2012г., развален поради виновно неизпълнение на [фирма], [населено място], на осн. чл.87 ЗЗД. Ищецът се позовава на неизпълнение на задължение на ответника-купувач да заплати сумата от 1 034 146,58 лв. с ДДС – неизплатена част от продажна цена в размер общо на 1 070 466 лв. без ДДС, 1 284 559, 20 лв. с ДДС. Също така твърди, че редовно е връчил на длъжника покана за изпълнение на това задължение с даване на подходящ срок, след изтичане на който е предупредил, че ще счита договора за развален. Тъй като не е настъпило плащане се претендира връщане от купувача на получените по разваления договор движими вещи.
С решение № 113/07.07.2015г. по т.д. № 110/15г. на ОС-Русе по реда на чл.239 ГПК искът е уважен.
Частният жалбоподател е подал искане по чл.240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение. С разпореждане от 06.10.2015г. по в.т.д. № 255/2015г. ВтАС е оставил без движение искането и е указал на частния жалбоподател да представи доказателства в едноседмичен срок от съобщението за заплащане на държавна такса по искането в размер на 25 691,18лв. Видно от мотивите на разпореждането същата държавна такса е определена в размер на 2% върху цената на иска, а последната съобразно стойността на договора за покупко-продажба на процесните движими вещи в размер на 1 284 559,20 лв. с ДДС. Поради неизпълнение в указания срок след редовно връчване на съобщение до
[фирма], [населено място] искането на последното дружество е върнато обратно, а производството по чл.240 ГПК – прекратено с обжалваното определение.
С оглед на така установеното от фактическа страна, ВКС прави следните правни изводи:
Дължимата държавна такса се изчислява в зависимост от цената на предявения иск. Приложението на различните хипотези на чл.69 ГПК е обусловено от защитаваното с иска субективно материално право. Преценката за последното се прави с оглед наведените твърдения по исковата молба. В случая ищецът е твърдял наличие на облигационно правоотношение между страните по спора, по което са предадени на ответника процесните движими вещи. Навел е и твърдения за разваляне на облигационната връзка поради неизпълнение на задължение на ответника, с оглед на което и претендира връщане на даденото по договора. В исковата молба липсват наведени доводи за придобивно основание по см. на чл.70 ЗС, въз основа на което ищецът да претендира, че е собственик на движимите вещи, които е продал на ответника и да иска признаване на правото му на собственост върху тях и предаване владението им от ответника. Позовава се на прехвърляне на собственост с процесния договор единствено, за да индивидуализира правната природа на последния, а именно на договор за покупко-продажба на движими вещи. В постановеното първоинстанционно решение решаващият съд не е обсъждал въпроса за собствеността, а при произнасянето е изхождал единствено от облигационните отношения между страните.
Следователно към конкретния случай приложение следва да намерят задължителните разяснения по т.20 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и обжалваемият интерес се определя от стойността на договора, на осн. чл.69, ал.1, т.4 ГПК , а не от оценката на движимите вещи.
Предвид изложените съображения, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение приема, че определението на Апелативен съд – Велико Търново е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 178/02.11.2015г. по в.т.д. № 225/2015г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: