4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
Гр.София, 19.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 641 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 641/2018г. по описа на ВКС, І т.о. е образувано по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение от 27.06.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4368/2013г. на Софийския градски съд.
Молителят твърди, че с определението от 27.06.2013г. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 07.08.2012г. по ч.гр.д.№ 33117/2012г. на Софийския районен съд и е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като съдът е приел, че лицето В. Г. е издало запис на заповед от името на [фирма] без да има съответните права за това. С решение № 1680/28.08.2017г. по т.д.№ 7789/2016г. на СГС, влязло в сила по отношение на В. Г., са отхвърлени исковете на молителя по чл.531, ал.1 ТЗ и по чл.534 ТЗ, като съдът е приел, че към момента на поемане на менителничното задължение по записа на заповед от 28.02.2008г. В. Г. е бил надлежен пълномощник на [фирма]. Според молителя съдебното решение представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, узнато от него на 04.10.2017г., поради което иска отмяната на влязлото в сила определение на СГС.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Възразява относно момента на узнаване на съдебното решение от молителя, както и че не е налице ново, а новосъздадено обстоятелство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената молба за отмяна е недопустима.
От данните по приложените ч.гр.д.№ 33117/2012г. на СРС и в.ч.гр.д.№ 4368/2013г. на СГС се установява следното:
С определение № 12150 от 27.06.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4368/2013г. Софийският градски съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение от 07.08.2012г. по ч.гр.д.№ 33117/2012г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.418 ГПК е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 73099,89 евро по запис на заповед от 28.02.2008г. и е обезсилил заповед от 07.08.2012г. за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист от 07.08.2012г. по същото дело.
С влязло в сила решение № 1768/19.08.2016г. по т.д.№ 2509/2013г. Софийският апелативен съд е обезсилил решение № 921/23.05.2013г. по т.д.№ 8584/2012г. на СГС и е прекратил производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане за сумата 73099,89 евро по запис на заповед № 81773/28.02.2008г. и във връзка с ч.гр.д.№ 33117/2012г. на СРС. Съображенията на съда са основани на обезсилената заповед за изпълнение с определението от 27.06.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4368/2013г. на Софийския градски съд.
Съгласно т.2 на Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението е посочено, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е например случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „в“, „г“, „д“ и „ж“ ГПК.
В Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения относно подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК актове на съдилищата, а именно, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Изрично в т.6 на Тълкувателното решение е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
В случая се иска отмяна на влязло в сила определение на съд за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение и за обезсилване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист. Посоченото определение в частта за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и за обезсилване на изпълнителния лист не се ползва със сила на пресъдено нещо и е от категорията на изрично изключените от производството по отмяна актове на съда по смисъла на т.2 на ППВС № 2/77г. В частта за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и на изпълнителния лист определението не съответства на разрешенията по Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, но независимо от това определението не подлежи на отмяна. Определението не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправен спор. С така постановеното определение се препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК, като кредиторът разполага с възможност да подаде ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения съставът на І т.о. на ВКС намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение от 27.06.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4368/2013г. на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.