2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
Гр.София, 06.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 251 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 486/08.11.2010г., постановено по т.д.№ 236/10г., с което Софийският апелативен съд е оставил в сила решение № 969/05.03.2009г. по т.д.№ 601/04г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против Я. М. М. иск за заплащане на сумата от 130778 лв., представляваща на задължения на дружеството за довнасяне на ДДС, данък печалба, данък общини и лихви по данъчно – ревизионен акт, за периода, през който ответникът е бил управител.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по предявения иск на основание чл.145 ТЗ не следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като не са събраните доказателства, въз основа на които да се направи извод за нарушения на задълженията на управителя, вреди на дружеството, причинната връзка и вината. Изложени са съображения, че, в случая, дружеството е сключило с управителя трудов договор, като отговорността по чл.210 КТ не дерогира правото на работодателя да търси защита по съдебен ред.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за вида на договора, сключен между управителя и дружеството и за отговорността на управителя по чл.145 ТЗ и имуществената отговорност по чл.210 КТ.
Въпросите не са от значение за изхода на конкретния правен спор. Видът на възникналото правоотношение между дружеството – по трудов договор или по договор за възлагане на управлението, би имал характер на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, ако искът е отхвърлен поради принципното отричане на възможността да се реализира отговорност на управителя по чл.145 ТЗ. Въззивният и първоинстанционният съд са обсъдили доказателствата по делото в различни хипотези – при сключен трудов договор и при договор за управление и са приели, че не е доказано извършването на твърдените от ищеца нарушения, от които да са причинени вреди. В този смисъл, и въпросите за съотношението между отговорността по чл.210 КТ и по чл.145 ТЗ не попадат в приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 486/08.11.2010г., постановено по т.д.№ 236/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.