О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 03.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2663 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. П. Н. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение № 529 от 8 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 123 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 134 от 12 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че двете инстанции приели различни изводи, но всички неверни, а липсва основание новата заповед на министъра на и. да се счете за ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231 ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.). В допълнителна молба се сочи, че законът не е приложен точно – инстанциите мислят различно, актовете са в пълно противоречие със закона, с фактологията, нелогични и абстрактни са и обилните доказателства не са преценени, което сочи и нарушение на процесуалните правила; груба била грешката на съда при постановяването на съдебния акт по гр.д. № 10 от 2002 г.; всички обстоятелства по делото сочат, че е налице непозволено увреждане и основателно е заведен иск по чл. 45 от ЗЗД. Изложение за основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК не е представено.
Ответникът М. на и. и е. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че погрешното записване на годината в заповед представлява печатна грешка и не е противоправно деяние, поради което липсва една от необходимите предпоставки за уважаване на иск по реда на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД; за ищеца е имало и друг процесуален ред за защита на правата му – редът на отмяната по чл. 231 ал. 1 от ГПК (отм.); претендираната сума представлява неизплатено възнаграждение по договор за управление, а чрез предявения иск за непозволено увреждане се цели заобикаляне на правния ред, по който защитата е неуспешно проведена.
След преценка на доводите на касатора, касационният съд намира, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в разрез с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата, или неговото разрешаване ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, нито пък е посочил относимата съдебна практика, за да може касационната инстанция да извлече от доводите в жалбата съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да бъде разрешен.
Представената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, макар този недостатък – липсата на точно и мотивирано изложение на касационните основания съобразно чл. 280 ал. 1 от ГПК да е указано на касатора с разпореждане на въззивния съд от 14 май 2008 г., съобщено на адв. К на 15 май 2008 г. Според изискванията на действащия Граждански процесуален кодекс, към касационната жалба следва да се представи допълнително изложение (макар по принцип да няма пречка изложението да е вложено в самата касационна жалба), в което касаторът следва да посочи кой е или кои са съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в разрез със задължителната практика на ВКС или са разрешавани противоречиво от съдилищата, или пък разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случай, че се твърди първото от посочените основания, касаторът следва да посочи в противоречие с коя задължителна практика на ВКС е решен посоченият изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос; ако се твърди наличието на второто основание – трябва да се представи копие от съответните решения, по които изрично посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво; ако касаторът смята, че е в хипотезата на третото основание – то следва да се обоснове защо разрешаването на същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по различен начин от разрешението на въззивния съд, би довело до точно прилагане на закона, както и до развитие на правото. Касаторът не е ограничен да посочи само едно от основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК, но за всяко основание следва да се изпълнят вече изложените изисквания. Посочването на касационните основания по смисъла на чл. 281 от ГПК не изпълнява изискването на действащия процесуален ред, защото преди същинското разглеждане на касационната жалба, съдът следва да прецени дали са налице основания за допускането й до касационно обжалване.
В разглеждания случай касаторът не се е съобразил с изискванията на закона и указанията на съда. Съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси не могат да бъдат и извлечени (доколкото това изобщо е допустимо) от текста на основната и допълнителната молба, тъй като касаторът не сочи никаква съдебна практика, за да може да ориентира касационната инстанция за насоката на своята защита. След като процесуалните задължения на касатора не са изпълнени, то и атакуваното решение не може да бъде допуснато до касационно разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 529 от 8 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 123 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: