Определение №79 от по гр. дело №3215/3215 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

     О         П        Р         Е        Д         Е        Л         Е        Н         И         Е
 
                                   №                           79
 
                        ГР. София,                13.11.2008 г.
 
 
 
                        Върховният касационен съд на   Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 7.11.2008 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                                                   МАРИЯ  ИВАНОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3215/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ, чрез прокурор от апелативна прокуратура – Пловдив срещу решението на Апелативен съд Пловдив / АС/ по гр.д. №50/08 г., с което е уважен до размер на 9 000 лв. , при предявен от 18 000 лв., искът на Н. Г. срещу касатора с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 и 3 от ЗОДОВ.
В срока за отговор е подадена и насрещна касационна жалба от ищеца Н. Г.
Касационната жалба на П. е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се е позовал на тази по т.3.
С обжалваното въззивно решение отговорността на П. е ангажирана на посочените две основания – за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и за осъждане на наказание по НК, когато лицето е оправдано.
Съществените по делото материалноправни въпроси за наличието на основание за отговорността на ответника / вкл. по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като орган по изпълнение на наложеното с осъждането наказание по НК/, при пряка причинно- следствена връзка между действията му и причинените вреди и за определяне обема на вредата и размера на обезвредата по справедливост, след отчитане на всички обстоятелства по случая, са решени в съответствие с трайната и установена практика на съдилищата по прилагане на ЗОДОВ. Отговорността на прокуратурата в случая произтича от повдигнатото, поддържано и завършило с осъждането на ищеца незаконно обвинение – чл.2, ал.1,т.2 и 3 от ЗОДОВ. Процесуалната й роля и действия в наказателния процес и при изпълнение на наложеното наказание са преценени съвкупно при определяне на отговорността й за незаконните обвинение и осъждане. Връзката между последните изключва разграничаването на отговорността на прокуратурата по двете основания и съответно – отпадането й за второто от тях.
Не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба не се допуска до разглеждане; на осн. чл.287, ал.4 от ГПК не се разглежда и насрещната.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №50/08 г. от 15.04.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top