О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 03.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 385 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1742/21.04.2008 г. – сигнатура на Пловдивски апелативен съд, депозирана от А. за с. к. , гр. С. срещу тази част от въззивно решение № 64 / 05.03.2008 г. по в. гр. д. № 331/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК са отхвърлени обективно съединените искове за вземания за неустойка за разликата от 158 750 лв. до 185 633,60 лв. и за лихви за разликата от уважената част до пълния им предявен размер от 2559,65 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че Пловдивски апелативен съд, за да отхвърли частично обективно съединените искове за разликата от уважените размери до пълните им предявени размери, е основал изводите си на извършени инвестиции за определен период от време на базата на направените от купувача по приватизационния договор записвания в неговите счетоводни книги, които били нередовно водени. Според жалбоподателя, въпросът относно начина на водене на счетоводните книги и използването им като доказателство в процеса бил решен в противоречие с практиката на Върховния съд. Цитирани са три броя решения на състави на ВС и ВКС – решение № 1991/10.08.1957 г.; решение № 1* г. и решение № 413/16.08.2005 г.
Ответната по касационната жалба страна Е. ”М”, гр. П. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, с оглед изложените от касатора основания, и предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Въззивното решение на Апелативен съд гр. П. съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен процесуалноправен въпрос, свързан със зачитане /незачитане/ на отразени в счетоводни книги стойности в процеса на водене на счетоводните книги от една от страните в съдебното производство. Този въпрос е свързан с преценка правилността на водене на счетоводните записвания от една от страните по договора и произтичащите от това правни последици. Пловдивски апелативен съд е посочил в обжалвания съдебен акт, че по отношение на твърдяното неизпълнение от А. за с. к. за 2002 година на програмата за инвестиции, не следва да се приемат данните, отразени едностранно от агенцията в изготвен от нея К. протокол с дата 11.11.2004 г, а да се вземе предвид не само заключението на експертизата, сочещо отклонение от счетоводните изисквания /чл. 25, т. 5 ЗСч./ при съставяне на годишния финансов отчет за 2002 г. във връзка с отразените данни за балансовите стойности на ДМА към 31.12.2001 г. и началните балансови стойности на ДМА към 01.01.2002 г., но и отчета на ответното дружество, в който по сметка 203 е отразена общата стойност на фактурите 77 500 лв., удостоверяващи извършените инвестиции за този период.
С цитираните от касатора решения на ВС и ВКС се обсъждат и разглеждат различни хипотези, имащи и различни правни последици за страните в съдебното производство.
С решения № 1991/10.08.1957 година и решение № 1367/06.08.1955 г. Върховният съд е коментирал съдържанието и приложението на процесуалната норма на чл. 146 ГПК /отм./, относима към всеки един участник в съдебното производство, докато в решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ВКС се коментират последиците от редовно водените търговски книги и записвания в тях, за приемането им като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай. Чл. 55, ал. 1 ТЗ въвежда отграничение както по отношение на субектите, така и по отношение на предмета на доказателствената сила на търговските счетоводни книги, като изрично посочва, че тя се отнася само при спорове между търговци и то за доказване на търговски сделки.
В конкретния случай приватизационната продажба не притежава всички елементи на търговската продажба и с оглед спецификите й не съставлява търговска сделка, нито пък и двете страни по нея обладават качеството на търговци. След като не е налице първата част от регламентацията на доказателствения характер на редовно водените търговски книги, то не следва да се обсъжда и прилага и ал. 2 на чл. 55 ТЗ, както счита жалбоподателят.
Не е налице противоречие с цитираната практика от 1955 и 1957 година, тъй като правилото на чл. 146 ГПК/ отм./ въвежда едно изключение в полза на лицата, които водят счетоводни записвания, като им позволява да се позовават на тези вписвания, направени от тях в изготвените счетоводни документи. Тази доказателствена сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда и то с оглед на всички обстоятелства по делото, като тези въпроси биха били предмет на обсъждане при проверка правилността на решението, но не при решаване на въпросите по допускане на касационното обжалване. Още повече, че счетоводните книги представляват по естеството си частни документи, те не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т. е. те се изготвят на базата на първични счетоводни документи. Именно и поради това, както чл. 146 ГПК /отм./, така и чл. 55 ТЗ изисква те да са редовни, т. е. всяко вписване в тях да бъде надлежно удостоверено. В случая, сумите по първичните счетоводни документи /фактурите/ са намерили отражение в отчета, съдът се е позовал на тези записвания,предвид възможността за преценка на общо основание на всяко отделно записване , вземайки предвид и останалите данни в тази насока, поради което не би могло да се приеме, че е налице отклонение от практиката на ВКС по повод приложението на процесуалната норма на чл. 146 ГПК/ отм./ При тези данни, жалбоподателят не обосновава приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 331/2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: