3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 21.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 590 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. Г. срещу определение № 175/09.07.2012 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 260/2012 г. на Ямболския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 1214/04.06.2012 г. по гр. дело № 1487/2010 г. на Ямболския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателката писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК е изведен правният въпрос (уточнен от съда, доколкото изобщо може да се приеме, че от страна на жалбоподателката ясно и точно е формулиран такъв правен въпрос) относно валидността на отказа от наследство, предшестван от мълчаливо приемане на наследството, с оглед процесуалната легитимация на наследниците на починалия ответник, посочен с исковата молба. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа този правен въпрос да е от значение за точното и еднакво прилагане на закона, което би допринесло за уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченият от страна на жалбоподателката правен въпрос не е обуславящ решаващия правен извод на въззивния съд в обжалваното определение и не е от значение за изхода на спора по частното въззивно производство, поради което този правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е установил, че с оглед указанията на първоинстанционния съд жалбоподателката-ищца е представила удостоверение за наследниците на ответника, посочен с исковата молба. Окръжният съд е приел и че възражението на наследниците, конституирани от първоинстанционния съд като ответници по делото, че не са пасивно легитимирани в процеса поради направен от тяхна страна отказ от наследството, е от преюдициално значение за спора, по който съдът дължи произнасяне със своето решение, но в никакъв случай не обосновава недопустимост на образуваното пред него производство. С оглед на това въззивният съд не е споделил съображенията на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.
От друга страна, окръжният съд е установил, че предявеният пред районния съд иск е срещу лице, което към момента на предявяването на иска не е било живо – посоченият с исковата молба ответник В. А. е починал на 06.04.2010 г., а искът е предявен (исковата молба е подадена в съда) на 28.05.2010 г. В тази връзка в мотивите към обжалваното въззивно определение са изложени съображения, че условие за допустимост на процеса е участието в него на процесуално правоспособни лица, поради което не може да възникне процесуално правоотношение, ако към момента на предявяване на иска една от страните е починала, респ. не може да намери приложение разпоредбата на чл. 227 от ГПК относно заместването по правоприемство на надлежна страна в процеса. С оглед на това въззивният съд е извел и крайния си извод, че в настоящото производство не могат да бъдат създадени процесуални правоотношения с неправилно конституираните от първоинстанционния съд, като ответници, наследници на посочения в исковата молба ответник.
По тези съображения, различни от съображенията на районния съд, определението на последния е потвърдено от въззивния съд, тъй като е правилно като краен резултат.
Видно от горното, изведеният от жалбоподателката правен въпрос относно валидността на отказа от наследство с оглед правоприемството в процеса, няма никакво отношение към решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на исковото производство, когато то е образувано срещу ответник, който е починал към момента на предявяването на иска.
Досежно този решаващ извод на въззивния съд жалбоподателката не е извела правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК; във връзка с него липсват и оплаквания в частната касационна жалба.
С оглед гореизложеното – след като в случая не е налице соченото от жалбоподателката общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, същото не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследва наличието на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 175/09.07.2012 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 260/2012 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.