О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2199
[населено място], 12 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2199 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д.№8518/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решението от 15.02.2013г. по гр.д.№11741/2011г. на Софийски районен съд, е отхвърлена като наоснователна претенцията на М. Т. К. по чл.56, ал.1 СК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. К. К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлена като наоснователна претенцията на М. Т. К. за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, поради това, че съпрузите са го продали на трето лице – търговско дружество.
Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса: „кои са критериите, изброени в ППВС №12/1971г. относно възлагането на ползването на семейното жилище, намират приложение и при сега действащия СК от 2009г.”. Поставеният от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение за неоснователност на претенцията – че няма семейно жилище при отказ на съпрузите. Различен е случаят при приложеното от касатора влязло в сила решение на ОС-Бургас, в който също като в настоящия случай от брака няма ненавършили пълнолетие лица, но за разлика от настоящия случай се иска предоставяне на ползването в рамките на облигационното отношение с третото лице-собственик, каквото в настоящия случай не е възникнало след като съпрузите са продали жилището. Останалите от приложените съдебни актове се занимават с поставения от касатора правен въпрос, но с оглед критерия – интересите на децата, като водещ критерий при предоставяне ползването на семейното жилище ако има ненавършили пълнолетие деца, какъвто не е настоящият случай – от брака няма ненавършили пълнолетие лица.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д.№8518/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: