7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 18.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1616 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. М., чрез адв. М. Х. от САК, срещу въззивно решение № 527 от 23.01.2018 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 6504/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.
Насрещната страна [фирма], представлявано от управляващия съдружник Я. К., чрез адв. Х. К. и адв. В. В. от САК, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, а в условия на евентуалност – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноските за инстанцията. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решенето на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Х. М. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, съставът на Софийски градски съд приел за установено, че ищецът Х. М. бил в трудово правоотношение с ответното дружество, където изпълнявал длъжността „управител на клон“ в клон „Ч. в.“ на [фирма]. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика за позицията „управител на клон“, с която ищецът се запознал на 02.07.2007 г., основната функция на управителя била да представлява банката и да защитава нейните интереси на специфичния пазар, да управлява клона и да координира и контролира работата му. На 26.09.2014 г. на М. било връчено искане за даване на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, във връзка с извършен одит и изготвен одитен доклад от 19.08.2014 г., като в пет точки били описани нарушенията, за които били изискани обяснения. Ищецът депозирал подробни писмени обяснения по всяко от нарушенията.
Със заповед № 614/12.11.2014 г., подписана от главния изпълнителен директор и заместника му, трудовото правоотношение на М. било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта били посочени следните нарушения: 1) самоволно изготвяне на дубликат на три броя от ключовете за банковите сейфове в Обществения трезор, находящ се в управлявания от Х. М. клон, без представяне на докладна записка до директор „Операции“ относно необходимостта от изготвяне на дубликатите и без предварително съгласуване с отдел „Сигурност“ и с „Административно-технически отдел“ при банката; 2) непредаване в Касовия център при банката на резервните ключове от трезорното помещение на управлявания от ищеца клон; 3) неосъществяване на контрол по спазване на Процедурата за регистриране и администриране на банков сейф и Правилника за сигурността в банката чрез допускане на достъп до трезорните помещения с банковите сейфове на неоторизирани служители; 4) неосъществяване на контрол на достъпа до Обществения трезор, имащо за последица влизания на клиенти в Обществения трезор на управлявания от ищеца клон в нарушение на Процедурата за регистриране и администриране на банков сейф; 5) допускане престой на клиенти в трезорното помещение на клон „Ч. връх“ с продължителност повече от 10 минути – в нарушение на Процедурата за регистриране и администриране на банков сейф; 6) неосъществяване на контрол по спазване от подчинените му служители на издадените от ищеца заповеди относно изпълнение изискванията на Инструкцията за касовата дейност и вътрешните правила на банката.
Въззивният съд установил, че дисциплинарното наказание било наложено в рамките на предвидения от закона срок, спазена е процедурата по чл.193 КТ, като в искането за даване на обяснения нарушенията са били описани по начин, идентичен с този в атакуваната заповед.
Съдът установил, че посочените в заповедта деяния по създаването на дубликати от ключовете за банковия трезор и по неупражняване на контрол на достъпа до трезора, са осъществени от ответника. Съдът намерил, че нарушенията са тежки, свързани със сигурността на банката, и сериозността на настъпилите последици, а именно – откраднати ценности на граждани. В тази връзка, въззивната инстанция заключила, че била налице злоупотреба с доверието на работодателя, за която следвало да се наложи дисциплинарно уволнение. Съдът се позовал на практика на ВКС, според която злоупотребата с доверие била състояние, при което работникът не осъществявал отговорностите си и с поведението си компроментирал отношенията на доверие, тъй като работодателят е разчитал, че възложената работа ще бъде изпълнявана с дължимата грижа.
На довода на Х. М., застъпен в писмената му защита, че немарливото отношение на банката-ответник към обществения трезор в клон „Ч. в.“ било обстоятелство, смекчаващо неговата персонална отговорност, решаващият състав отговорил, че М. е пренебрегнал правилата за сигурност, въпреки че фактически е бил в състояние да ги изпълни, което нямало отношение към недобрата поддръжка на сейфовете и към трудностите по управление на достъпа до трезора.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с оплаквания, от които може да се изведе следният въпрос: дали съдът има задължение да посочи въз основа на кои доказателства прави извода за извършено дисциплинарно нарушение. Поддържа се противоречие с решение № 310/04.11.2014 г., постановено от четвърто г.о. на ВКС по гр.д. № 795/2014 г., решение № 77/13.03.2014 г., постановено от четвърто г.о. на ВКС по гр.д. № 3229/2013 г. и решение № 572/27.09.2010 г., постановено от трето г.о. на ВКС по гр.д. № 1474/2009 г.
Въпросът е значим по всеки иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при дисциплинарно уволнение и се явява включен в предмета на делото. Не се установява противоречие с постановеното в посочените от касатора съдебни решения. Въззивният съд е обсъдил всички допустими доказателствени средства, извел е своите фактически изводи и правни заключения, като ясно се е обосновал.
В изложението са поставени също и въпросите: представлява ли дисциплинарно нарушение действието на работник, свързано с изпълнение на служебните му задължения, при липса на правила, създадени от работодателя относно начина и формата, под която действието следва да бъде извършено; представлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на възложено от работодателя действие от трудовата му функция, при неосигуряване от работодателя на нормални условия за неговото осъществяване; следва ли да се приеме за тежко дисциплинарно нарушение неупражнен контрол над работата на подчинени служители, ако извършителите на умишлените действия, увреждащи интересите на работодателя, не са наказани от същия; следва ли да се приеме, че работник на ръководна функция с бездействие е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражнен контрол, ако физически, лично не е извършвал постоянно наблюдение на всяко действие на подчинените си, но е създал правила за работата им и система за видеонаблюдение и електронен контрол над дейността по тяхното спазване. По отношение на посочените въпроси се твърди наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Без значение за извода, че има извършено нарушение на трудовата дисциплина от страната, е това, дали и други лица са извършили подобни или по-тежки нарушения, съответно работодателят наложил ли им е наказание и какво е то. Никога не е имало съмнение нито в теорията, нито в съдебната практика, че отговорността е лична, че нарушение на трудовата дисциплина е деянието, характеризирано в чл. 186 КТ, като работодателят има право, но не и задължение, да наложи наказание на нарушителя, като съобрази критериите по чл. 189 КТ. Въззивният съд е извършил проверка именно за деянията в заповедта, спрямо ищеца, като е тълкувал цитираните по-горе разпоредби, както и чл. 190 КТ.
Въпросът: представлява ли дисциплинарно нарушение действието на работник, свързано с изпълнение на служебните му задължения, при липса на правила, създадени от работодателя относно начина и формата, под която действието следва да бъде извършено, също не обуславя допускане на касационно обжалване с оглед точното приложени на закона, както и за развитие на правото.
Същественото е какви са трудовите функции и задължения на работника/служителя, те известни ли са му били, а наличие на конкретни предписания са необходими само, ако без тях е невъзможно или неясно изпълнението им.
В случая относно нарушенията, свързани с изготвянето на неупоменати дубликати от трезора, съществуват ясни правила, които съдът е приел, че Х. М. е нарушил и, при това, изяснил, че всяко едно поотделно е достатъчно тежко, за да обуслови налагане на най-тежката санкция по чл. 188 КТ. Относно предаването на дубликата в касовия център на банката е изяснено, че следва да стане по възможно най-бързия начин и за това няма нужда изрично да се определя срок в Инструкцията за касовата дейност – касае се за мярка, гарантираща опазването на вещи с голяма стойност и интерес за клиентите; установената забава пък е толкова продължителна: 7-8 месеца, че е извън всяка добросъвестност в изпълнение на задълженията. Относно нарушенията, съставляващи най-общо лоша организация на работата и неупражнен контрол спрямо подчинените, не е нужно подробно описание на всички възможни начини и форми на организация и на ефикасен контрол – именно длъжността, която заема М. – „ръководител на клон на банка“, изисква и предполага умения да планира, организира, да взема стратегически, а също ежедневни и дори ежечасни решения в интерес на работата, според конкретната ситуация, нужди, умения и възможности на персонала.
Въпросът: следва ли да се приеме, че работник на ръководна функция с бездействие е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражнен контрол, ако физически, лично не е извършвал постоянно наблюдение на всяко действие на подчинените си, но е създал правила за работата им и система за видеонаблюдение и електронен контрол над дейността по тяхното спазване, е некоректно зададен.
Както стана ясно, наложеното наказание е за няколко нарушения, свързани пряко с пълно неизпълнение или лошо изпълнение на преки задължения, а още на ръководните и контролни задачи от Х. М., които не се изразяват в неизвършване на „постоянно наблюдение“ на действията на подчинените. Задача на всеки ръководител е да разпределя удачно задачите на подчинените, да проверява и контролира тяхното изпълнение. В случая съдът е установил, че М. е делегирал своите задължения на подчинените си, но по този начин не може да се освободи от тях, а и така би се обезсмислила основната му трудова функция – ръководство и контрол върху спазването на процедурите за сигурност в банковия клон. Съдът установил, че М. не е контролирал служителите, нито е извършвал изрично възложените му съгласно длъжностната характеристика периодични проверки; не е констатирал и, съответно предприел нужното за преодоляване на множеството и периодично допускани от подчинените му сериозни пропуски – неотбелязване на посещения в трезора, разминаване между хартиен и електронен регистър. Горните бездействия няма как да бъдат заменени само с наличие на видеонаблюдение.
Въпросът: представлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на възложено от работодателя действие от трудовата му функция, при неосигуряване от работодателя на нормални условия за неговото осъществяване, е неотносим към постановеното от съда. Установено е, че съществуващите трудности по управление на достъпа до трезора, поддръжка на сейфовете и ключовете от страна на работодателя би могло да е допринесло за изчезването на ценности от трезора на банковия клон, но М. не е санкциониран за липсата в трезора, а за пренебрегнатите от него правила за сигурност и задължения за ръководство и контрол, които е бил фактически в състояние да изпълни, но не го е направил. Както е изяснил въззивният съд, банковата дейност изисква спазване на строги правила за сигурност и проследимост на операциите, тъй като банката оперира с чужди пари и ценности – тези на клиентите си. За да може да се гарантира тази сигурност на физически съхраняваните ценности, които се намират зад метални врати, а единственото средство за отварянето им са ключовете, следва да се дава достъп до тези ключове на възможно най-малък брой лица. Малкият брой издавани ключове гарантира и разкриваемостта на евентуални отнемания и кражби – броят на заподозрените при изчезване на ценности се стеснява значително и това позволява бързо да се установи кой вероятно е взел изчезналите вещи, без да има разрешение за това. Установеният брой ключове в Инструкцията за касовата дейност на „Б. П. Б.“ – АД има двояка цел – от една страна да се гарантира минимален достъп до ключовете, а от друга – да се предотвратят големи разходи за разбиване на трезори при загуба на ключ. При несъобщаване на отдел „Сигурност“ в централата на банката за направените дубликати, в случай на евентуална кражба, би се създало изключително затруднение да се проследи кой е имал достъп до трезора с ключ, освен ако не се установи лично от думите на управителя М. в случая. Предаването на дубликата в касовия център на банката пък следва да стане по възможно най-бързия начин и за това няма нужда изрично да се определя срок в Инструкцията за касовата дейност – касае се за мярка, гарантираща опазването на вещи с голяма стойност и интерес за клиентите. Липсата или лошата организация на работа и заниженият контрол върху дейността на подчинените не е повлияна или предопределена от действия на работодателя.
Според касатора Х. М. въззивното решение е и очевидно неправилно. Съставът на Върховния касационен съд намира, че изложените касационни доводи не сочат на това, а и сам служебно не намира основания за допускане на касационно обжалване поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (нова редакция, ДВ – бр. 86 от 2017 г.).
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2040 лв. по фактура от 16.04.2018 г., включваща 1700 лв. по договор от 10.06.2015 г. плюс ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 527 от 23.01.2018 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 6504/2017 г.
ОСЪЖДА Х. М. М. да заплати на [фирма], представлявано от управляващия съдружник Я. К. сумата в размер на 1700 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: