О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 28.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 3059/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ОДЗ „П.“, чрез процесуален представител адв.Д. Б., срещу решение № 1745/28.03.2016 г. по гр.д.№154/2016 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон при формиране на правните изводи на въззивния съд относно извършените съкращение в щата и подбор и за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради произнасяне по ненаведени доводи в исковата молба от първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 се поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставя се следния въпрос: налице ли е проведено реално съкращение в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 алт.2 КТ при запазване или увеличаване на щатните бройки за персонала на предприятието.
Касаторът намира за незаконосъобразни изводите, че въвеждането на нова длъжност в щатното разписание след прекратяване трудовото правоотношение на ищцата прави съкращението в щата недействително. Твърди, че от приложените по делото щатни разписания се установява въвеждането на нова длъжност, различна от съкратената.Поради това, независимо от запазване общия брой на персонала, съкращаването в щата е реално. Намира въззивното решение за постановено в противоречие с приетото в решения на ВКС по гр.д.№1456/2003 г.,гр.д.№2000/1999 г. на ІІІ г.о. и други, като счита, че са постановени по реда на чл.290 ГПК и е приложено само първото от тях.
Поставя и въпроса: длъжен ли е работодателят при извършването на подбор по реда на чл.329 КТ да формира комисия от оценяващи и липсата на такава води ли до опорочаването му.
Намира за необоснован извода на въззивния съд, че подбор не е проведен. Посочва, че според разрешенията в решения на ВКС по гр.д.№1115/2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№725/2010 г., ІV г.о., които също не са приложени, комисията по подбора е само помощен орган и няма значение дали е назначена такава.
Ответницата по касационната жалба А. Х. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. И. З., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 3519/15.12.2015 г. по гр.д.№ 788/2015 г. на Районен съд-Гоце Делчев в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.225 ал.1 КТ за сумата 521,71 лв. и вместо това е постановено уважаването на иска и за тази сума, представляваща обезщетение за м.01. 2016 г.,включващ се в шестмесечния срок, за който то е дължимо, за оставането й без работа поради неправилно уволнение, ведно със законната лихва, начиная от 17.09.2015 г. до окончателното й плащане. В останалите части, с които : е отменена заповед №136/31.07.2015 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 алт.2 КТ като незаконосъобразна, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност помощник възпитател и искът с правно основание чл.225 ал.1 е уважен до размер на 2 608,55 лв.,ведно със законната лихва от 17.02.2015 г. до окончателното й плащане, решението е потвърдено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в ОДЗ действително е извършено съкращаване в щата. В общото и поименно щатно разписание, действали преди уволнението, се съдържат данни, че ищцата и още четири лица са заемали длъжността помощник възпитател. Към момента на уволнението бройките са намалени от 5 на 4. Посочил е, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че щатното разписание не е било променено. Не е възприел мотивите на първоинстанционния съд за фиктивност на съкращението, поради недобросъвестно упражнение правата на работодателя, тъй като е намерил, че в исковата молба не се съдържат факти и обстоятелства за установяване на нарушение на чл.8 ал.1 КТ. Счел е за недопустимо обсъждането на такива обстоятелства, поради настъпила преклузия. Изтъкнал е , че след като длъжността помощник-възпитател е заемана от пет лица, то работодателят е бил длъжен да извърши между тях подбор по чл.329 КТ и че неизпълнението на това задължение е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Направил е извод за недоказаност на твърдението за извършен подбор с изготвянето на самото поименно щатно разписание , както и за неоснователност на довода, че работодателят не е имал задължение да прави подбор. Посочил е, че предназначението на щатното разписание е да укаже определения брой щатове за съответните длъжности с оглед организацията на работа. В конкретния случай в разписанието не се съдържат данни да е правен подбор, по какъв начин е проведен, как е определена оценката на качествата на всеки един работник, по какви зададени критерии, така че да може да се упражни съдебен контрол за правилността му , в съответствие с разрешенията в ТР № 3/16.01.2012 г., по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Изведените от касатора правни въпроси не са релевантни. Първият не е относим към направените изводи на въззивния съд, а към изводите на първоинстанционния съд за фиктивност на проведеното съкращение.Те не са споделени, напротив, въззивният съд е приел обратното- че е налице реално съкращение в щата. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК предмет на касационно обжалване са въззивните , а не първоинстанционните решения. Вторият въпрос също не кореспондира с изводите на въззивния съд, който е приел, че подбор изобщо не е правен, а не е формирал мотиви за това дали е необходимо или не създаване на комисия по подбора. Въпросите трябва да са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че страната счита за важни други въпроси, по които обаче не са правени изводи. Когато не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване, не се дължи произнасяне за това дали е налице допълнително основание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение по обуславящия въпрос, като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо не са правилни. Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.2 и т.3, в обсега на понятието задължителна съдебна практика влизат решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Решенията на състави на ВКС постановени преди приемане на сега действащия ГПК не са задължителни и представляват съдебна практика. С тях може да бъде обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая е приложено само едно от цитираните решения, но не е направен анализ и съпоставка на разрешенията, съдържащи се в него и правните изводи на въззивния съд.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за това производство за възнаграждение на адвокат, които са установени с приложения договор за правна защита и съдействие, с отбелязване на плащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1745/ 28. 03. 2016 г. по гр.д.№ 154/ 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград .
ОСЪЖДА ОДЗ „П.“ да заплати на А. Х. А. сумата 250/двеста и петдесет/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: