3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С. 06.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6355/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Е. С. С. от [населено място] и И. О. Иванова от [населено място], подадени от пълномощника им адв. Н. К., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, І ГО, от 02.05.2011г. по в.ч.гр.д. № 3455/2011г., с което са оставени без уважение частните жалби на Е. С. С. и Мария Б. Ш. против определението на Софийски районен съд, 59 с-в, от 23.10.2009г. по гр.д. № 26082/2001г. с което е прекратено производството по делото.
Ответниците по жалбата Т. Б. Б. и К. К. П. в подадените писмени отговори изразяват становище за основателност на частната жалба на И. Иванова.
Ответницата Е. С. К. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 224, ал. 2 във вр. чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./. За да постанови този резултат съдът е приел, че по искова молба на С. И. К. и Е. И. С. /деца на И. Й. К./ срещу СГНС, Е. И. П., Мария И. Й. и Л. И. Д. /последните трима също деца на И. Й./ е образувано гр.д. № 1425/1964г. СРС с предмет допускане и извършване на съдебна делба на парцел ХVІІ-а в кв. 62 по плана на [населено място], м. Л. и построената в него сграда. Страните по посоченото дело са наследодатели на страните по настоящото дело № 26082/2007г., предмет на делбата е същия недвижим имот. Постановеното по гр.д. № 1425/64г.СРС решение по допускане на делбата е изменено с решение на СГС от 07.10.1964г. в частите относно делбените квоти. Съдът е приел, че наследницата Добра К. е притежавала 40/630 ид.ч., които е продала на сънаследника С. И. К. с нот. акт № 109/1961г., поради което е изключена от делбата. Въз основа на гореизложеното съдът е направил извод, че между наследодателите на страните в настоящото дело е воден спор за допускане на делбата, който е разрешен с влязло в сила на 07.10.1964г. съдебно решение и затова на основание чл. 220, ал. 1 във вр. Чл. 224 ГПК /отм./ производството по гр.д. № 26082/2007г. е недопустимо. Въпросът за допускането на делба, страните и техните части не може да бъде пререшаван. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищцата във връзка с чл. 76 ЗН като е приел, че чл. 76 ЗН е неприложим когато се прехвърля наследствен дял от един сънаследник на друг, защото така само се увеличава дела на сънаследника-приобретател и не се нарушават правата на другите съделители – ТР № 1/2004г. ОСГК на ВКС. Извършеното от Добра К. в полза на С. К. не е недействително, уголемен е делът на С. и участието на Добра в производството не е било нужно. На следващо място съдът е приел, че решението по гр.д. № 13160/1982г. СРС, водено за допускане и извършване на делба на същия имот и между същите страни, е процесуално недопустимо, защото пререшава един вече разрешен с влязло в сила решение спор. Не е основание за водене на ново дело за делба прехвърлянето от С. К. на дъщеря му Е. К. притежаваните от него идеални части. Производството по делото е трябвало да продължи от втората фаза. Допустимо е решението по същото гр.д. № 13160/1982г. за извършване на делбата, доколкото е разрешило въпроси, които не са били предмет на разрешаване с влязло в сила решение. Решението за извършване на делбата е било обжалвано и СГС се е произнесъл с влязло в сила на 13.07.1983г. решение по гр.д. № 3594/1983г., с което решението на районния съд е оставено в сила. По гр.д. № 3394/83г. ВС на РБ е оставил без уважение предложението на председателя на ВС за преглед по реда на надзора на решенията на СРС и СГС. И в този случай не намира приложение чл. 76 ЗН, защото текстът намира приложение само в първата фаза по допускане на делбата Със започването на втората фаза на делбата по гр.д. № 13160/82г. страните са били други поради смърт на сънаследник и поради прехвърляне на притежаваните от съделителя части. Втората фаза може да продължи и с новите съсобственици, доколкото и тази фаза се характеризира с относителна самостоятелност. По тези съображения съдът е приел, че извършването на съдебната делба по гр.д. № 13160/83г. не е недопустимо, решението е валидно и настоящото производство следва да бъде прекратено. Не може да бъде допуснато отново извършване на съдебна делба, защото въпросът вече е разрешен с влязло в сила решение, в което са участвали всички съделители.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка Е. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради неговата недопустимост и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на практиката на ВКС по въпросите „нищожна ли е съдебна делба на сънаследствени имоти, в който съдебен процес не са участвали всички наследници, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението по тази делба, намира ли в случая приложение чл. 224 ГПК /отм./, налице ли са условията, посочени в чл. 221 ГПК /от./.” Прилага съдебна практика – решение № 816/99г. І г.о. ВКС, решение № 632/2003г. І г.о. ВКС, решение № 575/2009г. І г.о. ВКС, две определения по чл. 303 ГПК, ТР І№ 1/2001г. ОСГТК на ВКС. С решенията е прието, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН в делбата на сънаследствен имот трябва да участват всички сънаследници. В противен случай тя е изцяло нищожна.Такава е и когато в нея е участвал приобретателят на наследствен дял от имота вместо наследника – прехвърлител.
Частната жалбоподателка И. Иванова моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК поради нищожност на определението. Прилага съдебна практика. Доводите за нищожност са основани разпоредбите на чл. 278, ал. 4 и чл. 268 ГПК. Ж. поддържат, че въззивният съд е следвало да „остави в сила” определението или да го отмени, но не и да „остави без уважение” частните жалби. Считат, че подобен диспозитив не отговаря на целта на въззивното производство, а самият съдебен акт е нищожен.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното определение да е нищожно, за да се допусне касационно обжалване. Действително чл. 271, ал. 1 ГПК използва термина „потвърждава”, но използваният от въззивния съд термин „оставя без уважение частните жалби” не създава съмнение или неяснота относно волята на съда. Нищожен е съдебен акт, когато е абсолютно неразбираем и от съдържанието му не може да се изведе волята на съда.
Поставеният материалноправен въпрос по прилагането на чл. 75, ал. 2 ЗН не е решен от въззивния съд в противоречие на съдебната практика. И първоинстанционният и въззивният съд са извършили обстоен анализ на доказателствата по делото относно страните в делбеното производство по приключените дела и по настоящото дело именно с оглед прилагането на чл. 75, ал. 2 ЗН в изложения от частните жалбоподатели смисъл и съгласно трайната практика на съдилищата, че извършена без участието на някой от сънаследниците делба е нищожна. Изхождайки от приетото от въззивния съд, а именно наличието на влезли в сила решения по допускането и извършването на делбата, в които производства са участвали всички съделители, е налице пречката по чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 299 ГПК нов – спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Софийски градски съд, І ГО, от 02.05.2011г. по в.ч.гр.д. № 3455/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: