4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
гр. София, 20.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2882/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д.- Ц. и по касационна жалба на Д. Ц. С. срещу решение № 285/06.03.2019г., постановено по в.гр.д. 2418/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, с което касаторите са осъдени да платят солидарно 6000евро на К. А. Й. и Е. А. Й. чрез тяхната майка и законен представител И. Т. Й.- А..
Въззивният съд е приел, че ищците като купувачи и ответниците като продавачи са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имот в [населено място], и купувачите са платили 3000 евро задатък. Тъй като ответниците не са изпълнили задължението си да сключат окончателен договор, то те дължат обезщетение на купувачите в размер на двойния задатък.
В двете касационни жалби са изложени доводи, че решението е недопустимо, тъй като пред първоинстанционния съд не била участвала Дирекция „Социално подпомагане“, а участието и било задължително тъй като ищците по делото били деца. Освен това решението било неправилно тъй като ищците били неизправна страна и по тяхна вина не е бил сключен окончателния договор.
В изложението и към двете жалби се иска допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение, обусловена от неучастието на Дирекция „Социално подпомагане“ пред първа инстанция.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съдебното производство е било образувано по искова претенция с правно основание чл. 93, ал. 2, пр. ІІ ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците солидарно сумата от 6000 евро /шест хиляди /, представляваща дадения от тях, по сключен между страните предварителен Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 18.08.2017 година, задатък в двоен размер.
От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 18.08.2017 година страните по делото са сключили предварителен Договор за покупко – продажба на недвижим имот, придобит от ответниците чрез покупка в режим на СИО, представляващ самостоятелен обект с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение жилище: апартамент № …, находящ се на първия етаж в жилищна сграда № … в [населено място], [улица], със застроена площ от 117.89 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 1, с площ от 5.80 кв.м., както и прилежащите към жилището 9.5273 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 8.8495 % ид.ч. от 63.3697 % ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор ….Те уговорили съществените клаузи – цена в размер на 85 000 /осемдесет и пет хиляди/евро, като в деня на подписване на този Договор купувачите заплатили сумата от 3 000 евро, а остатъкът в размер на 82 000 евро, е следвало да се заплати в деня на подписване на окончателния договор, както следва: сумата, необходима за пълно предсрочно погасяване на задължението на продавачите към Банка „Алианц България“ АД в размер на 58 485.61 евро да се преведе по откритата на името на М. Ц. сметка в същата Банка.Останалата част от продажната цена е било редно да се преведе по посочени от продавачите банкови сметки, по равно в деня на подписване на окончателен договор. Страните се били договорили, съобразно Анекса да изповядат сделката до 30.09.2017 година, а при неизпълнение на задълженията от страна на продавачите да дължат на купувачите платеното при сключване на договора капаро /задатък/ в двоен размер, както и че при виновно неизпълнение на задължение на купувачите, платеното от тях капаро да остане в полза на продавачите и да дължат неустойка в размер на 3000 евро. Продавачите следвало да набавят всички изискуеми документи за изповядване на сделката. На 18.08.2017 година ищцовата страна била превела сумата от 3 000/три хиляди/ евро по сметка на Д. Ц. – капаро за покупка на апартамент.
От правна страна, въззивният съд е приел, че ответниците продавачи са виновни за несключването на окончателния договор. Водещата и настояваща за сключването на окончателния договор страна, е била именно ищцата, като законен представител на своите деца. Съдът е възприел и обстоятелството, че действията на ответниците продавачи са били неорганизирани, хаотични и целящи по- скоро да получат допълнително финансово стимулиране, отколкото да съдействат за приключването на правната сделка. Дори ответникът да се бил явявал пред нотариуса, то винаги това явяване е било съпътствано с неявяване на съпругата му и/или с необходимост да се изискват нови документи. Видно било от показанията на всички свидетели, че съпругата продавач нито веднъж не е посетила нотариалната кантора, въпреки, че е подписала Предварителния договор за продажба на жилището.
Съдът е приел, че продавачът не е изпълнил поетите с договора задължения – да осигури нужните документи и да присъства/ присъстват при подписване на окончателния договор.Нещо повече – самото забавяне е било предлог от страна на ответника да поиска неправомерно допълнително финансиране, извън уговорените клаузи. Не без значение е бил и фактът, че имотът е продължил да бъде предмет на обяви, в специализираните за това сайтове и издания, дори и след 18.08.2017 година, когато е сключено предварителното съглашение.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост.
Съдебното решение е недопустимо, когато е нарушено диспозитивното начало в процеса, когато решението е излязло извън рамките на търсената защита, която се дава тогава, доколкото и докогато е потърсена. При нарушение на правото на участие се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса и в този случай е налице друг порок на решението- съществено процесуално нарушение, който води евентуално до неправилност на решението, но не и до неговата недопустимост. Допуснатите процесуални нарушения на първа инстанция могат да се поправят от въззивния съд, когато следи служебно за интересите на определен кръг правни субекти или по искане на страната, чието право на участие е нарушено. Насрещната страна не може да търси защита на нарушено право на участие на другата страна, защото законът забранява да се упражняват чужди процесуални права, освен в предвидените изчерпателно изброени случаи.
В случая касаторите ответници по иска твърдят вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като пред първоинстанционния съд не била участвала Дирекция „Социално подпомагане“, която да следи за интереса на децата- ищци в производството. Първо касаторите не могат да упражняват чужди процесуални права, освен това Дирекция „Социално подпомагане“ е участвала пред втората инстанция и е изразила становище да се уважи искът на децата, като по този начин процесуалното нарушение на първа инстанция е било отстранено от въззивния съд.
Поради горното не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора касаторите дължат разноски на ищците по делото за настоящата инстанция в размер на 1300лв., платено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285/06.03.2019г., постановено по в.гр.д. 2418/2018г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда ответниците М. И. Д.- Ц. и Д. Ц. С. да платят на К. А. Й. и Е. А. Й. чрез тяхната майка и законен представител И. Т. Й.- А. сумата 1300лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: