3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 24.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3289/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ю. Я. М. срещу решение № 522 от 28.11.2012г по гр.дело № 795/2012г. на Плевенски окръжен съд , с което в производство по иск на основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно уволнение , е потвърдено решение от 25.07.2012г по гр.д. № 544/2011г на Районен съд [населено място] за неговото отхвърляне изцяло ,като неоснователен.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се излагат оплакванията , че в процеса на прилагане на правните норми съдът е достигнал до погрешен извод ,че при отмененото по съдебен ред уволнение на ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, като Директор на ОУ В. Л. [населено място] ответникът не е действал при умишлено нарушение на закона и Наредба №3/2008г на МОН Директорът отговаря за прилагане на Кодекса на труда ,длъжен е да познава и прилага законовите разпоредби в системата на Просветата , от което е следвало да се направи извод за противоправност, недобросъвестно действие , на лична основа ,в резултат на което ищцата е претърпяла имуществена вреда ,като е останала без работа .Правен въпрос не е формулиран , съображенията по основанията на чл. 280 ал.1 се изразяват в довода ,че въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС ,което е от значение за точното прилагане на закона . Цитирано е ППВС №4/1975г, както и решения от практиката на ВС на РБ , които не са приложени , липсва и коментар на цитираната практика във връзка с противоречиво решаван въпрос .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Без да бъде изведен конкретен правен въпрос, изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулирането на въпрос по прилагането на чл. 45 ЗЗД като материално-правно основание на иска. Така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице. При действащия съдопроизводствен ред , допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос , имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване следва да е обусловило крайния резултат , както бе указано в т. 1 на ТР № 1 от 19 . ІІ .2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване ,но за пълнота следва да се изтъкне ,че постановеното от Плевенски окръжен съд решение в случая се основава на безспорно установени и решаващо съобразени от съда обстоятелства , чието значение е преценено с оглед указанията в ППВС №4 от 20.10.1975г . Изследвани са елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД и е изтъкната липсата на противоправност в действията на ответника .Фактите са преценени ,за да се изключи възможността последният да е действал недобросъвестно , като е използвал служебно положение за постигане на лични или други цели, извън кръга на служебните , да му е било известно ,че не са налице основанието за уволнение , но въпреки това да е издал заповед в този смисъл . Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 522от 28.11.2012г по гр.дело № 795/2012г. на Плевенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .