О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
С. 13.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2969 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност наричана по-долу Комисията, чрез процесуалния представител Л. против въззивно решение № 42 от 17.02.2014г. по в.гр.д. № 357/13г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 376 от 2.07.13г. по гр.д.№ 209/12г. на Окръжен съд Плевен като е отхвърлен предявения иск против П. Т. и непълнолетното дете П. С. с правно основание чл.28 ал.1 от З./отм./ на обща стойност 688 301.53лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните два поставени въпроса: 1.Цените на недвижимите имоти, посочени в нотариалните актове ли са тези, които следва да определят размера на приходите и разходите или тяхната пазарна стойност и 2.Може ли предмет на отнемане да бъде имущество, придобито от единия съпруг, след смъртта на другия, когато придобилия имуществото не разполага със законни доходи за неговото придобиване, като се визира имуществото, придобито от съпругата през времето на безвестното отсъствие на проверяваното лице, което е съпружеска имуществена общност?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Лицето, което е осъдено /с влязла в сила присъда през 2009г./ за деяние, попадащо в приложното поле на чл.3 ал. т.17 от З./отм/- П. П. С. е изчезнал на 12.07.2004г. Бил е обявен за безвестно отсъстващ, а впоследствие на основание чл.14 ЗЛС е обявена смъртта му с решение, което е влязло в сила на 15.03.2010г. Съгласно чл.45 от СК – това е датата, от която се счита прекратен брака му с ответницата П. Т. /сключен на 1.10.2003г./ и наследството се счита открито по отношение на лицата, призовани да наследяват към датата на смъртта- 12.07.2004г./ съпруга и непълнолетно дете/.
При тези факти, въззивния съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че след посочената дата на прекратяване на брака /15.03.2010г./ не следва да се съобразяват доказателствата, касаещи приходите и разходите на ответниците /проверявания период е до 4.03.2012г./, тъй като по отношение на имуществото, придобитото от наследниците след 15.03.10г. не са налице предпоставките на чл.5 и чл.9 от З./отм/.Условно съдът е разделил посоченото от Комисията имущество на три групи : Първа – лично имущество на проверяваното лице, придобито от него преди сключването на 1.10.2003г. на брака с ответницата Т., Втора- имущество, придобито по време на брака /през периода 1.10.2003г.-12.07.2004г./, което е съпружеска имуществена общ-ност и Трета – имущество, което също е съпружеска имуществена общност, но е придобито по времето на безвестното отсъствие на проверяваното лице /периода 12.07.2004г.- 15.03.2010г./, когато по силата на законова фикция се счита, че безвестно отсъстващия е жив до влизане в сила на съдебното решение, с което се обявява смъртта му. През този период съпругата му е назначена за негов представител на основание чл.8 ал.1 от ЗЛС. Относно първата група имущество, включваща шест недвижими имота и четиринадесет моторни превозни средства, Комисията е констатирала разпореждане с пет от имотите и с двете от превозните средства. През втория период няма придобито имущество. През третия период – в режим на съпружеска имуществена общност Т. е придобила ? ид.ч. от УПИ ІІ-7897в кв.456 по плана на [населено място] [улица], с която се е разпоредила в полза на другия съсобственик чрез договор за доброволна делба през април 2008г. и ? ид.ч. от същото УПИ /придобита през юли 2008г./, ведно с построените върху него апартамент №1 и гараж №1. След като е възприел изводите на първата инстанция досежно направените изчисления на приходите и разходите и относно направения анализ досежно симулативността на сключените сделки, въззивният съд е приел като доказана отрицателна разлика между приходи /72 643.78лв./ и разходи /133 999.96лв./ в размер на 61 356.18лв. /1457.91МРЗ/. Мотивите му за отхвърляне на иска са свързани с липса на преки доказателства за установена връзка между придобитото от наследодателя на ищците имущество и извършеното деяние, като е отчетено, че деянието, за което е осъден е по чл.255 ал.3 във вр.с чл.1 т.2 изр.1 от НК /избегнал установяване и заплащане на ДДС в размер на 35 751.17лв.за данъчен период 1.07.2002г. – 31.07.2002г./, както и разминаванията между периода на извършване на деянието /05.2003г.-08.2004г./ и на придобиване на имуществото /13.05.1999г.-3.09.99г.за недвижимите имоти и 28.11.91г.-5.04.2003г.за МПС/. В. съд е констатирал, че неправилно първинстанционния съд за един от имотите е съобразил данъчната оценка, равна на 48.56 М., вместо пазарната му оценка, която съобразно приетото заключение възлиза на 800МРЗ, но е счел, че тази разлика няма отражение върху крайния му извод. Освен това е счел за правилен извода, че в имуществото не следва да се включат имотите от третата от гореописаните групи, които са придобити от съпругата на лицето през времето на неговото безвестно отсъствие.
След като съпостави така изложените мотиви с поставените от касатора въпроси /за цените на недвижимите имоти, по които следва да определи размера на приходите и разходите и за възможността предмет на отнемане да бъде имущество, съпружеска имуществена общност, което е придобито от съпруга през времето на безвестното отсъствие на проверяваното лице/, настоящият съдебен състав намира, че доколкото въпросите не са свързани с решаващите мотиви на съда, те не съставляват годно общо основание за допустимост. Това е така, защото поставените въпроси са относими към предпоставката, касаеща наличие на имущество със значителна стойност, а не тя е определяща за отхвърляне на предявения иск. Както вече беше посочено по –горе, съдът е приел, че е налице доказана отрицателна разлика между приходи /72 643.78лв./ и разходи /133 999.96лв./ в размер на 61 356.18лв. /1457.91МРЗ/, т.е. над изискуемия се размер. Решаващите мотиви на съда, довели до отхвърляне на предявения иск, в случая са за липса на последната от изискуемите се предпоставки, а именно – наличие на установена връзка, между придобитото от наследодателя на ответниците имущество и конкретната му престъпна дейност по чл.3 с оглед деянието, за което той е осъден, а в тази връзка касаторът не е поставил въпрос.
С оглед на изложеното, като счита, че не са налице изискуемите се предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 17.02.2014г. по в.гр.д. № 357/13г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.