4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№793
София.20.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 563/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г. нет солюшънс” ЕООД, гр.София, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 220 от 10.08.2009 г. по гр.д.№ 18/2009 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за отхвърляне на предявен срещу Е. – П. Я.”, гр.Бургас, иск за заплащане на сумата 71 573.51 лв., представляваща незаплатени стоки и неизплатени инкасирани суми от потребители, съгласно договори за продажба на стоки и за събиране на сметки на „Глобул”, както и за отхвърляне на претенцията за заплащане на законова лихва върху главницата в размер на 2 412.49 лв. В осъдителната част въззивното решение е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението относно обема на отговорността на отчуждителя на търговското предприятие. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и уважаване на исковете, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, предвид произнасянето по материалноправен въпрос, свързан с отговорността за задължения при прехвърляне на търговското предприятие, респ. с приложението на чл.15, ал.3 ТЗ, решен в отклонение от практиката на ВКС – Р.№ 1417 от 25.10.2000 г., Р.№ 691/01.07.2004 г. и Р.№ 296/20.04.2006 г. и от арбитражната практика. От друга страна се поддържа, че произнасянето по конкретния гражданскоправен спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по съображения в писмен отговор. Същият е подал частна жалба срещу определението на въззивния съд от 13.05.2010 г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба моли да се остави в сила въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.355 ТЗ, чл.318 и сл.ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас е приел за доказано съществуването на валидни договорни правоотношения между страните за инкасиране на суми от клиенти на „К. България М.” Е. и продажба на стоки и за инкасиране на суми от клиенти на „Б. М.” Е., по силата на които ЕТ „А. – П.Янев” се е задължил от свое име и за сметка на оператора да събира дължими суми от клиенти, да ги превежда на оператора, както и да продава стоки от свое име и за сметка на оператора. Въз основа на събраните писмени доказателствени средства и неоспорената икономическа експертиза, въззивният съд е определил общият размер на задълженията на ЕТ – 73 053.51 лв., но с оглед обема на отговорността на отчуждителя при продажбата на търговското предприятие, надлежно вписано в Търговския регистър, исковете са отхвърлени над размера на получените права по договора за прехвърляне на предприятието.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените в жалбата материалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, предвид формираните в решението фактически и правни изводи по спорното материално право. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящи изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Становището на въззивния съд относно обема на отговорността на отчуждителя на търговското предприятие по чл.15, ал.3 ТЗ съответства на разрешенията по този правен въпрос, дадени в решенията на ВКС, постановени след изменението на чл.15, ал.3 ТЗ. Що се касае до представените решения на АС при БТПП, те не следва да се обсъждат, тъй като съгласно задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, те не формират съдебна практика по граждански дела.
Неоснователно е поддържаното алтернативно основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, тезата на касатора е, че произнасянето от страна на ВКС по конкретния гражданскоправен спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това искане е извън приложното поле на касационното обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с оглед посочения по-горе тълкувателен акт на ВКС – т.4. Независимо от това, искането и по същество би било неоснователно, тъй като за да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо произнасянето по поставените правни въпроси от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. Настоящият съдебен състав счита, че законовата уредба, касаеща отговорността на отчуждителя на търговско предприятие е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Останалите доводи на касатора, макар и инкорпорирани в изложението на поддържаните основания за достъп до касация, са относими към правилността на съдебния акт и съответно към поддържаните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които не са тъждествени с въведеното от законодателя приложно поле по чл.280 ГПК.
При този изход на делото, ВКС не дължи произнасяне по частната жалба срещу определението на въззивния съд за допълване на решението в частта за разноските.
Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: