Определение №793 от 30.11.2012 по ч.пр. дело №641/641 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 30.11.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч. гр.дело N 641 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 вр. с пар.2 ал.11 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. С. К.,чрез процесуалния си представител адв.О. М., срещу определение №8915/ 30.05.2012 г. по ч.гр.д.№7497/2012 г. на Софийски градски съд, 15 състав.
Жалбоподателката прави оплакване,че неправилно въззивният съд е счел подадената от нея въззивна жалба против постановено от първоинстанционния съд решение в делбено производство за нередовна.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото разпореждане.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С решение от 07.07.2010 г. по гр.д.№2490/2997 г. Софийският районен съд,53 състав, се е произнесъл с решение по чл.292 ГПК /отм/ относно разпределението на делбените имоти и сметките между съделителите , както и е осъдил страните да заплатят съответните държавни такси. В него е указал, че ако някоя от страните подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи и документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса по сметка на СГС в половин размер от дължимата такса на СРС. Жалбоподателката, а така също и съделителките В. С. Н. и Е. С. Е. са подали въззивна жалба срещу решението с бланкетен характер.Изпратено е съобщение на пълномощника им ,че следва да заплатят държавна такса в съответен размер.Подали са частна жалба срещу разпореждането за заплащането й, която с определение № 57875/12.04.2011 г. по ч.гр.д.№15028/2010 г. е оставена без разглеждане, по причина, че то не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в категорията на определенията по чл. 274 ал.1 т.1 и 2 ГПК и няма преграждащ характер.В мотивите на определението изрично е указано,че за разглеждане на въззивната жалба следва да се внесе съответната държавна такса.Определението е обжалвано пред ВКС и с определение № 212/21.04.2012 г. по ч.гр.д.№158/2012 г. състав на І г.о. го е оставил в сила. С разпореждане от 16.11.2010 г. е върната въззивната жалба.С обжалваното определение то е оставено в сила.Въззивният съд е приел,че дължимата от жалбоподателката държавна такса е правилно изчислена, не е внесена и до настоящия момент, поради което разпореждането за връщане е правилно.На неговата валидност, допустимост и законосъобразност не се отразява проведеното производство по недопустимата частна жалба срещу размера на определената държавна такса.
В частната касационна жалба и в молбата към нея не е изведен обуславящ правен въпрос, нито е посочено основание за допускане на касационното обжалване.Прави се оплакване,че в делбеното производство дължимата държавна такса се заплаща при приключване на делото, съобразно стойността на дяловете и че за разглеждането на въззивна жалба не следва да се заплаща държавна такса.Позовава се на цитираното по-горе определение на ВКС, което е в обратен смисъл.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В частната касационна жалба не е изведен правен въпрос и не е посочено касационно основание. К. съд не е длъжен и не може да извежда обуславящия правен въпрос, обратното би засилило служебното начало във вреда на насрещната страна.Освен това постановеното определение е правилно. Действително в делбеното производство при образуването му не се дължи държавна такса, такава следва да се заплати при приключването му, съобразно стойността на дяловете. Не така стои въпросът при подаване на въззивна жалба срещу решение, постановено в делбеното производство. В този случай държавна такса се дължи , тъй като с нея се поставя началото на отделно въвзивно производство.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №8915/ 30.05.2012 г. по ч.гр.д.№7497/2012 г. на Софийски градски съд, 15 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top