2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 07.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №2264/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. Н. М. срещу решение № 18197 от 11.11.2014г по в.гр.дело № 7772/2014г. на Софийски градски съд , с което в производство по чл.258 и сл. ГПК е потвърдено решение от 04.09.2013г по гр.д. № 27655/2011г на Софийски районен съд 39 състав , произнесено по заведен от касатора иск на за обезщетение на вреди от непозволено увреждане , отхвърлен изцяло .
В приложеното съм жалбата изложение се изтъква недопустимост на обжалваното решение, като постановено въз основа на недопустими доказателства – неавтентични копия, имитиращи неавтентични документи с невярно съдържание, които е следвало да се изключат от доказателствата. Същият довод се изтъква и като основание за допускане на касационно обжалване , сочи се противоречие с практиката на ВКС , основание по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 от ГПК , прави се сравнение с решения от практиката на ВКС по чл. 101 ГПК (отм) при изключване на документи от доказателствата . Твърди се недопустимост на решението поради непроизнасяне по целия спорен предмет – сложен , съставен и многопластов деликт , не са обсъдени деянията . Изтъква се противоречие с практиката на ВКС и т.2 от ТР №1 от 2013 по т.д№4/2012 ОСГТК ,тъй като въззивният съд не е изпълнил законоустановени задължения , като е бил сезиран за извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Нарушено е задължението за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК , чл. 47 от Х , чл.6 ,чл. 13 ЕКПЧОС) ,нарушен е чл. 266 ал. 3 ГПК при събиране на доказателства , което е касационно основание и грубо процесуално нарушение. Грубо е нарушена константната практика на ВКС, като въззивният съд демонстративно не е уважил деликтен иск, въпреки доказан по несъмнен начин деликт .Деликтът се състои в разпространение на неверни ,клеветнически твърдения и разпространение на обиди , включително обиди ,съдържащи се в „ оценъчни съждения”. Пример от константната практика на ВКС за уважаване на иска при такъв деликт е реш. № 85 от 2011 по гр.д № 1486/2011г , ВКС . В обосновка жалбоподетлят счита , че ответниците са злоупотребили с правото да разпространяват информация , цитира се практика на ВКС по наказателни дела. Съдебна практика на ВКС се изтъкна с аргумент за по- силното основание ,след като в реш. по гр.д № 183/2002г ІV г.о ВКС приема ,че само косвен намек относно свързване личността на ищцата с корупция в Държавата , е деликт . Като довод за допускане до касационно обжалване се сочат процесуални нарушения на чл. 183 ГПК, без да уточнено по отношение на кои доказателства е допуснато нарушението и от кой съд .Сочи се нарушение на чл. 236 ал.2 ГПК, поради немотивираност ,не е посочено кой от елементите на деликта не е доказан. Цитирани са множество решения от практиката на ВКС , свързани с изискването за мотивираност на съдебните актове. Изтъкнати са задълженията на Националния съд по чл. 47 от Х. на основните права в ЕС и чл. 6 ал.1 ЕКПЧ да проведе справедлив процес , което според защитата очевидно не е спазено от въззивния съд . Държавата е нарушила чл. 6 ал.1 от Конвенцията , като не е осигурила независим и безпристрастен съд .Погазено е правото на защита . Оплакванията и доводите на касатора са изразени чрез формулирани 29 въпроса, представляват ли касационно отменително основание и основание за допускане до касационно обжалване горните твърдения на касатора ,преформулирани във въпроси . В касационната жалба се отправя искане на основание чл.269 ал.3 ГПК ВКС да спре производството и да отправи до Съда на ЕС запитване относно тълкуването на чл.74 от Х. за основните свободи .
Отговор е постъпил от ответниците И. Г. Т. и Ц. М. С. .Чрез въпроси се оспорва правилността на решението .Липсва обосновка по всеки от въпросите.Несъстоятелно се твърди недопустимост След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се изтъкват причини , считани от защитата като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК без да бъде изведен конкретен правен въпрос, който да е свързан с решаващите съображения на въззивния съд по основанието на иска, или във връзка със съображенията , обусловили процесуалните му действия като въззивна инстанция . Произнасяйки се по доказателствените искания на въззивния жалбоподател , след като в съдебно заседание е приел като писмено доказателство изтъкнатото от самия ищец като доказателство за увреждащи действия становище вх.№ 55153/27.07.2010г до СГС (депозирано от ответник ,чрез адвокатите му , по това гражданско дело ), Софийски градски съд не се е позовал на преклузията в чл. 266 ал.1 ГПК , нито се е обосновал с чл.266, ал.3 ГПК, за да приеме като решаващо произнесен правен въпрос в тази връзка. Преценката на съда е ,че останалите доказателствени искания на жалбоподателя касаят неотносими за спора („ирелевантни за настоящия процес” ) доказателства . По отношение на исканията в заявление на адв.М. като процесуален представител съдът е съобразил ,че същите се припокриват с тези по въззивната жалба, но и че пълномощията й тогава са били оттеглени за тази инстанция.По доводите за нищожност на първо инстанционното решение – според защитата поради това ,че първоинстанционният съдия следвало да се отведе, въззивният съд се е поизнесъл мотивирано и в съответствие с утвърденото в практиката на ВКС разбиране,че тези съображения нямат отношение към действителността на решението като съдебен акт .Въззивният съд е проверил служебно и допустимостта на решението,намерил е същото за правилно и е препратил към мотивите съгласно чл. 272 ГПК,което не сочи на процесуалноправен въпрос , разрешен противоречиво спрямо цитираната практика на ВКС . Свои съображения по основанието на иска въззивният съд е изложил във връзка с документа, приет пред тази инстанция и безспорно представляващ становище на ответниците по настоящия иск ,в качеството им на адвокати на първия ответник , по друго гражданско дело. Въззивният съд е обсъдил по същество твърденията в исковата молба ,че с депозирането на това именно становище до съда и приложенията към него , е извършен деликт спрямо ищеца. Съображенията на въззивния съд в тази насока са решаващи, в решаваща за изхода на делото насока , а нито един от формулираните въпроси няма връзка с тях .
Преди всичко ,в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора , индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело , но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка, в каквато насока са доводите на касатора. Не е налице изискуемата обосновка на правен въпрос , когато при мотивирано решение се твърди ,че мотиви липсват и така се възприема наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , също и когато чрез въпрос се твърди нарушение по чл. 183 ГПК , без въззивният съд да е процедирал при условията на поискване за прилагане на оригинал на документ, представен в копие от другата страна, при условията на тази норма. Прилагането на решения от практиката на ВКС за случаи , когато копията на документи , представени като доказателство от едната страна , са приети без да са заверени изобщо , или въпреки поискването на другата страна съгл. чл. 101 ГПК (отм) те не са проверени ,като съдът не е възложил задължение за представяне на оригинала, нямат отношение към процесуалните действия на СГС в настоящия случай. Независимо от приложения към изложението набор съдебни решения , не е налице и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и по множеството въпроси , които изразяват касационни оплаквания и оплаквания за несправедлив процес, без връзка с конкретно произнесените в решението правни въпроси , от които изходът на делото зависи. Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 защитата неотносимо формулира питане представляват ли нейните негативни твърдения за действията на съда отменително основание , правен въпрос и нарушение на първичното европейско право. Няма връзка с решаващите фактически изводи на въззивния съд по контратното решение , нито с процесуалните правила, относимо приложени в доказателствения процес по делото .При установените факти решаващата правна преценка на съда е , че твърденията за противоправно поведение на ответниците , които „по възложение” на ответника [фирма] (или по- точно , в качеството им на адвокати, негови процесуални представители по гр.дело№1684/2008 СГС , заведено срещу този ответник), чрез депозиране на становище по реда на чл. 154 ГПК (отм) и приложения към него , са разпространили „скалъпени компютърни монтажи” и неподписани текстове , в които текстове се твърдят неверни , позорни , клеветнически и обидни твърдения за ищеца и се приписват престъпления , е неоснователно ,тъй като събирането на доказателства в състезателния процес е правомерна дейност. Въззивният съд е изследвал предпоставките за ангажиране на търсената отговорност за деликт , елементите на фактическия състав , като е посочил, обсъдил и преценил ,че с депозиране на писмено становище по гражданско дело посочените ответници не са причинили непозволеното увреждане , дало основание на иска, поради което не може да се ангажира и отговорността за вреди на посочения ответник – юридическо лице ,в качеството му на „възложил” относно своята защита по това дело. Ето защо не е било решаващо за изхода на спора дали към въпросното депозирано становище има приложени печатни издания с обидни изрази и този въпрос не е произнасян решаващо от въззивния съд, което не означава ,че обжалваното решение е постановено в противоречие с изискването за мотивираност,или че противно на установената практика на ВКС въззивният съд възприема по друг начин фактическият състав на обидата , или клеветата ,като основания за деликтна отговорност .
Нито едно от цитираните в изложението съдебни решения от практиката на ВКС не изразява обратно разбиране по въпроса за противоправността при тези конкретни обстоятелства. Съображенията за липса на противоправност в пределите за упражняване правото на защита по дело , без да е установена злоупотреба с това право, не са в противоречие ,а в съответствие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК (реш.№1347 от 2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о, реш. № 758 от 11.02.2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о, реш.№257 от 2011 по гр.д № 1149/2009г ІV г.о ,реш. № 809 от 2011г по гр.д № 1573/2009г ІV г.о).Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска по същество .
Няма стълкновение с чл. 267 , параграф трети от Договора за функциониране на ЕС и предпоставки за запитване до Съда на Европейските общности . Неоснователно е искането за спиране на делото и отправяне на запитване по въпроси , които не са свързани с тълкуване на правен източник , а изразяват оплакване за незачетени основополагащи принципи, залегнали както в общностното право,така и във вътрешното законодателство. Неотносимо при липса на връзка с обстоятелствата по делото е направеното с жалбата искане за тълкуване на чл. 47 ал.2 Х. Преюдициално запитване поради твърдението ,че изводите на съда са били неверни , жалбоподателят не приема мотивите на решението и процесуалните действия на съда , не се прави
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на Н. М. Н. ,чрез пълномощник Н. М. и съдебен адр. [населено място] ,за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по настоящето дело .
Не допуска касационно обжалване на решение № 18197 от 11.11.2014г по в.гр.дело № 7772/2014г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .