Определение №794 от 1.6.2012 по гр. дело №139/139 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 794

София, 01.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №139/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. В. И. чрез адв. К.Т. срещу решение №290 от 06.12.2011г. по гр.дело № 535/2011г. на Видински окръжен съд , с което е отхвърлен предявен от касаторката иск бащата на детето, да бъде лишен от родителски права на основание чл. 132 ал.1 т.2 от СК В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , като се формулират следните въпроси : престоят на родител извън страната освобождава ли го от изпълнение на родителски задължения и основателна причина ли е по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК; отчуждеността между родителите , освобождава ли някого от тях от изпълнение на родителски задължения и основателна причина ли е по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК; следва ли да се приеме , че неполагето на грижи от раждането, липсата на финансов принос в отглеждането не сочи на противоправно поведение на същия родител , не създава ли това поведение риск за детето ,не демонстрира ли пълно равнодушие . Когато фактът на раждане е узнат от бащата , произходът е изяснен и узнат , не се създава пречка от другия родител ,който го отглежда , бащата да го вижда адресът му е известен ,следва ли да се приеме ,че неполагането на грижи е проява на равнодушие , не демонстрира ли ясно субективно отношение.Според защитата ,при тези обстоятелства искът е следвало да се приеме за основателен, в която насока е цитираната практика , докато Видински окръжен съд е отхвърлил иска, като е приел следването на бащата в САЩ да е „обективна причина” да не изпълнява задълженията . Процесуалноправният въпрос в изложението е преформулирания довод , че съдът неправилно е приел за установено обстоятелството бащата от две години да е студент в САЩ, при положение че няма писмено доказателство за това .
Постъпил е отговор от ответника Р. М. Д. , оспорва се обосновката на основание за разглеждане касационната жалба.Приложената практика е в подкрепа на решението на Видински окръжен съд
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На първо място , константно в практиката и на ВС на РБ и на ВКС е разбирането , че за налагане на мярката лишаване от родителски права при основанието на чл. 132 ал.1 т.2 СК (чл. 75 ал.1 т.2 СК отм) е от първостепенно значение преценката свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на всека конкретна ситуация . Съставът не е формален и резултатен от липсата на обратно доказване на редовно давана издръжка и активност при полагане на лични грижи, от значение е степента ,трайния характер на създаденото противоправно положение , причините за него , като и тук на първо място е не санкцията ,а интересът на детето.Това е съобразявано , в различна степен и подчертавано в приложената от защитата на касаторката незадължителна съдебна практика включително (реш.№1649/1969г гр д.№1238/69 ІІ г.о ,реш.1422/2008г по гр.д№4999/07 ІV г.о ,реш.№53/2009 на ІV г.о ВКС) Решаващия мотив на Видински окръжен съд по обжалваното решение също е изграден при преценка на степента и нуждата от търсената мярка, като е прието наличие на неизпълнение на родителски задължения, но не и обстоятелства , обуславящи търсената крайна мярка.
Задължението на родителя е комплексно, по отношение на материалните му измерения ,свързани с издръжката ,основателните причини по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК не могат да се изразят в предпочитанието на родителя да пребивава в чужбина, независимо от повода . Същите обстоятелства обаче могат да бъдат преценявани като оправдателни , по отношение на личните грижи и контактите с детето или емоционалната връзка с него , в който смисъл са и мотивите на Видински окръжен съд , приел че ответникът е в обективна невъзможност да осъществява контакт с детето си. От значение за основанието на иска е цялостното неизпълнение на родителските задължения(реш.№406/2011г по гр.д. №1125/2010г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК) , но от това не следва , че като основателна по смисъла на закона ,или обектива , може да бъде ценена само онази причина ,която в еднаква степен е свързана с различните задължения на родителя.
По четирите формулирани от защитата материалноправни въпроса . Първите два въпроса имат принципно отрицателен отговор , каквато е и тезата на защитата .Престоят на родител извън страната не го освобождава от изпълнение на родителки задължения ,а отчуждеността между родителите не е основателна причина за деизтересиране от детето. Решаващите съображения на въззивния съд обаче не са дали основание за поставянето им, както вече бе изтъкнато.Останалите въпроси задават изводи , необходими по основанието на иска – за противоправното поведение на родителя и риска от него , за неполагането на грижа като проява на равнодушие и незаинтересованост ,но във въпросите се съдържат преценки и доводи за изключителното значение на едни обстоятелства , без да се държи сметка за останалите. Върховен касационен съд не приема преценката на съда да е изградена в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика , т.е не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,включително по въпроса коя причина следва да се приема за обективна.
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за относимост на поставения процесуалноправен въпрос към решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили. Пита се следва ли да бъде прието за установено ,че бащата на детето е „студент в САЩ от две години” ,щом няма писмено доказателство за това твърдение на страната. Неотносим е въпроса за доказателствените средства и наличието на доказателства относно приет за установен факт , щом решаващия съд го е отнесъл към безспорните между страните по делото .
Ето защо ,неоснователни са доводите на касатора за относимост на случая към основанията на 280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни въпроси ,неотносим към делото е и поставеният процесуалноправен въпрос Касационно обжалване не следва да се допуска
Воден от гореизложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №290 от 06.12.2011г. по гр.дело № 535/2011г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top