5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 794
гр. София, 15.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 1971 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ДЕТСКА ГРАДИНА № 12 „РАДОСТ”, [населено място] срещу решение № 435 от 19.12.2016 г. по гр. дело № 705/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Ответницата К. Т. Ц. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пернишки окръжен съд се е произнесъл по предявения против касатора от настоящата ответница по жалбата иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 1036 от 27.09.2016 г. по гр. дело № 1993/2016 г. на Пернишки районен съд, десети граждански състав, съответно е присъдил разноски за въззивната инстанция.
В изложението, квалифицирано от жалбоподателя по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е отразено следното:
„Основание за допускане на жалбата до разглеждане – жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос от значение за решаване на спора – а именно – съдът приема, че е налице злоупотреба с право когато измененията за изпълнение на дадена длъжност се променят само за една длъжност – в случая длъжността, заемана от ищцата, а това не се прави за останалите длъжности по щатното разписание. Ние считаме, че това решение на съда е неправилно по сощество – работодателя е този, който може да решава за всяка една длъжност какви изисквания да въвежда за нейното изпълнение и не е задължен да променя изискванията за друга длъжност от щатното си разписание в тези случаи. Ние считаме, че работодателят е този който може да измени изискванията само за една или няколко длъжности и няма законово задължение да прави това за постаналите длъжности по щатното си разписание, като това не представлява злоупотреба с право.”.
От цитирания по – горе текст се установява, че касаторът не е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В текста страната е посочила приетото от съда относно злоупотребата с право, като съображенията на съда не са отразени изцяло, така както са развити в съдебния акт, а частично – само относно мотива, че единствено за длъжността „Касиер, домакин” е въведена промяна в изискванията за образование. От констатациите и съображенията във въззивното решение, съдържащи произнасяне по изложените в исковата молба обстоятелства и установени по делото факти не е изведен правен въпрос относно решаващите мотиви, очертаващи разбирането на съда за това, дали при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят е действал добросъвестно или в противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. Касационният съд не извежда правният въпрос служебно /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/ и при липсата му, каквато констатация следва от изложеното по – горе следва да приеме липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол, без да разглежда сочените за това допълнителни основания. В случая, за да обоснове съображението си за недобросъвестност на касатора по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ окръжният съд в съответствие с практиката по чл. 290 ГПК / напр. решение по гр. дело № 799/2011 г., решение по гр. дело № 686/2010 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 1962/2009 г. на състав на ІІІ г.о./ се е произнесъл по твърдените в исковата молба и установени по делото факти относно правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което е приел за превратно упражнено, при злоупотреба с права. Съобразно разрешенията в практиката по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 978/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/ са изводите на въззивния съд, че промяната на изискванията за образование или професионална квалификация за определена длъжност са в дискреция на работодателя, тъй като се разрешават от него по целесъобразност, стига с преценката по целесъобразност да не се нарушават императивни правни норми, каквато е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ, установяваща забрана за злоупотреба с право. За да обоснове нарушението по чл. 8, ал. 1 КТ въззивният съд е мотивирал няколко съображения. Направил е извод сравнявайки длъжностното разписание от 15.02.2016 г. /преди уволнението/ и това от 11.04.2016 г., съгласно който само и единствено за процесната длъжност „Касиер, домакин” е въведена промяна в изискванията за образование /първоначално се е изисквало средно, а впоследствие – висше образование със степен „магистър – икономист”/. Освен това съдът е направил и други изводи, констатирал е, че за лицата, заемащи длъжностите „директор” и „главен счетоводител”, които осъществяват пряк контрол върху работата на ищцата изискванията за образование са по – ниски – висше образование, степен „бакалавър”. Също така съдът е посочил, че за длъжността „Домакин”, както и за длъжността „Касиер”, които включват трудови задължения, съвпадащи с тези за процесната длъжност се изисква средно образование. По тези мотиви на съда и възприетото въз основа на същите разбиране за недобросъвестност при упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ касаторът не е поставил въпроси, с които да обоснове наличието на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Страната не е мотивирала допълнителни основания по поддържания състав на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, както и чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби. В случая е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК по въпросите, по които са формирани решаващите мотиви на въззивния съд, посочени по – горе, които са в съответствие с разрешенията в цитираните в настоящите мотиви актове на ВКС. Касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, изискващи обосноваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната не е взела под внимание освен това, че наличието на задължителна съдебна практика /каквато бе посочена по – горе / изключва приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата „развитието на правото”. Същото основание не е налице и в хипотезата „точното прилагане на закона”, когато не е обоснована необходимостта от промяна на съществуващата съдебна практика, както е в случая.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението мотивите на въззивния съд за незаконност на процесното уволнение, поради злоупотреба с право не са разгледани от касатора съобразно съдържанието им, т. е. като съображения, с които въз основа на установите по делото факти се анализира поведението на работодателя, за да се установи целта, с която са създадени изискванията за процесната длъжност /това е въпросът, по който са формирани решаващите мотиви на въззивната инстанция или както същият се определя в цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол/, а е обсъдено друго обстоятелство, произтичащо от становище на страната. Това друго обстоятелство е преценката, какви изисквания да въведе работодателя за конкретна длъжност, като спрямо него разрешенията на въззивния съд, както се изложи подробно по – горе са в съответствие са практиката по чл. 290 ГПК, цитирана по – горе. В тази връзка процедирането на касатора при изготвяне на изложението е било насочено към извеждане на въпрос от собственото му становище, вместо от решаващите мотиви на окръжния съд, поради което в същото изложение не е въведен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С доводите за неправилност на въззивното решение страната също така не е релевирала предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като те са от значение за правилността на съдебния акт и се разглеждат при проверка на законосъобразността му, която се извършва в друго производство, ако съдебният акт бъде допуснат до касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 19.12.2016 година по гр. дело № 705/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА № 12 „РАДОСТ”, [населено място] да заплати на К. Т. Ц. разноски за касационното производство в размер на сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: