Определение №795 от 12.6.2014 по гр. дело №2785/2785 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 795
София,12.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2785/2014 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№871/05.3.2014 г., от ответника по исковата молба А. Ж. Р. от [населено място], област Б., приподписана от адвокат М. П., против въззивно решение №229/20.01.2014 г. по гр.д.№1040/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3316/21.10.2013 г. по гр.д.№1251/2012 г. по описа на Гоцеделчевския районен съд, с което касационният жалбоподател е осъден да заплаща на дъщеря си В. А. Р. месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 05.12.2012 г., заедно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска до отпадане или изменение на основанието за плащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на окръжния съд е постановено при пресъздадена и приета за установена пред съда фактическа обстановка, което сочи на неправилно и неадекватно на материалния закон мотивиране на атакувания съдебен акт в насока на доказвано осъществяване на пълния фактически състав на чл.144 СК, което е довело до уважаване на исковата претенция. Твърди се също така, че доказателственият материал обаче в неговата съвкупност релевира на застъпената от ответната страна опозиция, а мотивацията на касираното решение съставлява неправилно тълкуване на факти по делото, което е обусловило възприемане наличието на определения фактически състав и подвеждане на спора под реализираната материалноправна норма, ведно с постановяване на съответната диспозиция за уважаване на предявения иск.. Застъпва се становище, че при въззивното произнасяне съдът е задгърбил задължението си да решава делата според точния смисъл на законите, принципите на правото, обичая и морала, тъй като не е извършено от самия него тълкуване на правните норми с оглед пълното и точно обосноваване на конкретното тяхно наложително прилагане. Сочи се, че при анализът на доказателствата не са отчетени адекватно и съществените за правилното решаване на делото обстоятелства, съставлява ли особено затруднение на ответника да дава исканата издръжка. К. жалбоподател се позовава на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК и актове на ВКС по чл.290 и чл.288 ГПК, ППВС №5/1970 г. и др. Поставя се материалноправен въпрос за правилното приложение на закона и развитието на правото, който е от значение за разграничаването на безусловната издръжка по чл.143 СК и дължимата издръжка по чл.144 СК, която не е безусловна и даването й не трябва да създава особено затруднение за родителя. Като основание за допускате на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация В. А. Р., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Б. – Б., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея, и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Като разгледа изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, намира следното:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното представлява становище, коментар на касационният жалбоподател, относно въззивното решение и предмета на делото с елементи на касационни оплаквания, които се разглеждат обаче едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно оплакване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №229/20.01.2014 г. по гр.д.№1040/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№871/05.3.2014 г., от ответника по исковата молба А. Ж. Р. от [населено място], област Б., приподписана от адвокат М. П..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top